320 000 души у нас се трудят под заплаха за живота си
С черна събота бе белязан краят на първата работна седмица от новата година. Поредицата от аварии в металургичния комбинат "Кремиковци" основателно повдига на дневен ред въпроса как се спазват
условията за безопасност на труда в родните предприятия и защо продължават авариите, отнемащи човешки животи. Статистика на синдикалните организации у нас сочи, че над 500 са заводите, които крият
рискове за здравето на работещите в тях хора. 320 хиляди души ежедневно се трудят в опасни условия, твърдят от работническите сдружения.
От КНСБ смятат, че една трета от вредните предприятия ще пуснат кепенците в края на годината, тъй като нямат нужните инвестиции за преструктуриране. На 31 декември 2004 г. изтича повторно
удълженият по настояване на синдикатите гратисен период, в който тези производства трябва да въведат безопасни и здравословни условия на труд, ако управителите им не искат да бъдат затворени. В
последните 6 години по-голямата част от работещите 12 хиляди завода са подменили машините си и са направили необходимите ремонти, показва статистиката на Главната инспекция по труда (ГИТ). Но 10 на
сто от предприятията не са сторили нищо за обезопасяване на производството си, въпреки даденото им време. Това са предимно металургични, химични и кожарски предприятия, които бяха на косъм от
спирането на дейността им. Да се хвърля цялата отговорност за случващите се аварии върху работодателите обаче, не би било съвсем правилно. Защото дори държавните инспектори по труда констатират, че
част от инцидентите от черната хроника на родните предприятия са, според формулировката, причинени от човешка грешка. Една от най-големите аварии заради немарливост на работниците стана на 19 март
1993 г. в русенския военен завод "Дунарит". Тогава при разтоварване и пренасяне на взривни вещества в чували от камион към склад стана експлозия. Възпламененият при пренасянето около 5 т тротил уби
на място петима, а причинената верижна реакция, довела до избухването на още 55 т взривно вещество от близкия склад, нарани в различна степен още 250 работници. Според следствието товарачите не са
спазили изискването да пренесат на ръка тротила. За да свършат работата по-бързо, работниците са разтоварвали чувалите върху колички с метални накрайници откъм дръжките. Именно съприкосновението на
метала с взривното вещество е предизвикало фаталното триене, произвело експлозията още при смъкването на чувалите с тротил от камиона, пише в доклада. Според друга версия обаче в "Дунарит" е
липсвал контрол и задължителен инструктаж от страна на ръководните кадри. Във фаталния ден дори е липсвал задължителният ръководител, който да извършва контрол по пренасянето на опасното взривно
вещество. 10 години след инцидента няма обвинени за аварията. Вероятно отговорността ще остане върху петимата загинали, е мнението на полицаи, пожарникари и експерти, участвали в овладяването и
разследването на инцидента. Днес на мястото на експлозията зее дълбок 20 м кратер с радиус от 60 м. Паметна плоча от черен мрамор напомня за петимата загинали. Миналия октомври пък четирима
работници загинаха при взрив в маслобойната край Долна Митрополия. Освен тях обгоряха и мъж и жена, работещи в момента в цеха на "Шротекс". Разследването на трагедията установи, че случайна искра
възпламенила 12 т чист бензин в инсталацията за екстракция на олио. Собствениците на фирмата хвърлиха вината върху персонала, който не бил задействал защитата по време на теч и не е изключил
съоръжението до отстраняването му. Безспорно обаче остана обстоятелството, че предприятието е работило без становище за въвеждане в експлоатация от дирекцията за независим строителен контрол.
Страхотният взрив разруши до основи четириетажна сграда на фуражен завод, наета от частната фирма. След аварията бе сформирана междуведомствена комисия, която провери всички 13 фирми за преработка
на растителни масла в областта. Оказа се, че само в две от тях се спазват условията за безопасен труд.
