Industry Watch: в близките няколко години все по-ясно ще се проявява започналата вече фрагментация на пазара
В началото на годината Industry Watch прогнозира забавяне на динамиката на банковия кредит за частния сектор (граждани и фирми) през 2004 г. до около 30% на годишна база. При тогавашните темпове на растеж на кредитните портфейли на банките подобна прогноза може и да изглеждаше не особено реалистична. Банковата статистика от последните два месеца обаче недвусмислено регистрира “охлаждане” на кредитната активност, което накара и БНБ да ревизира прогнозата си за годишния ръст на кредита за неправителствения сектор до 30-35%.
Движещите сили зад кредитирането
Без да вземаме предвид станалите вече факт рестриктивни от гледна точка на кредитирането промени в паричната политика, в анализите си от началото на годината насам ние отчитаме няколко фактора, които обективно влияят върху темповете на кредитиране и които вече относително ясно се отразяват в практиката. Първо, кредитният капацитет на банките след сериозната експанзия от последните вече две години започна да се поизчерпва. Основен ресурс за кредитиране продължават да са депозитите - към края на юли техният дял е близо 77% от всички пасиви, като тенденцията от началото на годината е този дял бавно да се свива. Темпът на нарастване на депозитната база значително изостава от този на нарастване на кредитите, като от началото на годината до края на юли този ръст е малко над 17%. Статистиката регистрира известно ускоряване на ръста на левовите депозити на населението. В същото време трябва да се отчете и обстоятелството, че макар и депозитите да са един от най-евтините източници на кредитен ресурс, те носят сериозен риск за банките, защото дори и срочните депозити на практика са изискуеми по всяко време. Наред с това относително ясно започна да проличава изчерпването на значителна част от възможностите за преструктуриране на активите (особено външните активи). Тенденцията за трансформиране на външните активи на банките, която се наблюдаваше през миналата и в началото на тази година, се обърна и през последните няколко месеца вложените в чужбина ресурси на българските банки регистрираха известно увеличение. В същото време обаче известна възможност за набавяне на кредитен ресурс от чужбина започна да се оформя по линия на разширяване на банковите задължения към нерезиденти. Вероятно това стои в основата на регистрираното увеличаване както на дългосрочните, така и на краткосрочните заемни средства в баланса на банковата система. Трябва да се има предвид обаче, че влагането на чужди капитали в българската банкова система засега е провокирано основно от лихвения диференциал вследствие на по-високите лихвени нива в България в сравнение с тези на международните пазари, което прави този източник на кредитен ресурс не особено устойчив. В същото време наблюдаваният значителен ръст на краткосрочно привлечените от банките средства и нарастващото значение на междубанковия пазар могат да се разглеждат като признак за засилено търсене на алтернативни източници на ликвидност, макар и на по-висока цена. Трето, въпреки че засега няма основания да се очаква спад в нивото на търсене на банкови кредити, все повече започва да се проявява ефектът на натрупване на кредитна задлъжнялост. Това означава, че кредитната задлъжнялост, особено тази на домакинствата, постепенно започна да наближава онова критично ниво, над което принципите на благоразумното банкиране налагат по-предпазливо отношение при отпускането на нови кредити. Това обстоятелство вероятно все повече ще влияе на банковите решения за отпускане на нови кредити. В крайна сметка трябва да се отчете и ефектът на строгите регулаторни изисквания пред дейността на банките, включително и по линия на предприетите през пролетта монетарни мерки. Въпреки че засега е трудно да се каже до каква степен намаляването на скоростта на разширяване на кредитните портфейли се дължи на тези мерки и доколко е следствие на изброените по-горе обективни фактори.
Банковите портфейли
Като цяло, за първото полугодие на 2004 г. активите на банковата система отбелязват трайно разширяване (с малко над 19%) и към края на юли достигат 54% от прогнозирания БВП. Това е ясен сигнал за подобряване на финансовото посредничество в българската икономика и означава, че нарастваща част от сделките са опосредствани от банките. От началото на годината до края на юли нетните вземания на банките от нефинансови предприятия и граждани са се увеличили с около 27% и вече надхвърлят 55% от общите активи на банковата система. Така кредитът за нефинансовия сектор достигна 31% от прогнозния БВП. Промените в структурата на кредитния портфейл показват, че най-динамично развиващият се сегмент от кредитния пазар продължава да е потребителското кредитиране. Забелязва се и стабилен ръст на ипотечното кредитиране. От началото на годината кредитите за граждани и домакинства (вкл. потребителски и ипотечни) са се увеличили с близо 42% и те вече заемат почти 1/4 от кредитния портфейл на банките. Очакваме, че това ще са двата сегмента, в които кредитирането ще бъде най-динамично и през втората половина на годината. От гледна точка на падежната структура регистрираме тенденция към нарастване на дългосрочното кредитиране, която вероятно ще продължи да се задълбочава до края на годината.
Пазарното разпределение
Сериозна движеща сила зад кредитната активност на банките, имаща обратния ефект на вече споменатите по-горе, е конкуренцията в сектора. Именно под влияние на силната конкуренция от известно време насам се наблюдават сериозни опити на банките не само да разширяват номинално кредитните си портфейли, но и да откриват и предлагат на пазара разнообразие от стандартизирани кредитни продукти. Подобни продукти са характерни с това, че предполагат намаляване на разходите за оценка и мониторинг, което съчетано с прилагането на определени мерки за намаляване на административните разходи и подобряване на ефективността, рефлектира в повишена рентабилност. За първото полугодие темпът на нарастване на печалбата на банките е около 17%. Популярно е конкуренцията на банковия пазар да се мери чрез два показателя: дела на активите на 5-те най-големи банки в общите банкови активи и индекса за концентрация на Херфиндал. Те дават представа за степента, в която отделни банки доминират пазара. Банковата статистика показва, че към края на първото полугодие петте най-големи банки държат 49.9% от общите активи на системата. Тенденцията е към траен спад на този дял, т.е. пазарът се фрагментира. За сравнение, към края на март т.г. делът на първите пет банки в активите на системата беше 52.5%.
Като цяло делът на 5-те топ банки и в общите кредити също остава значителен - близо 49.6%, с леко покачване в сравнение с края на първото тримесечие. И двата дяла (в активите и кредитите) показват относително висока концентрация, т.е. петте най-големи банки все още имат решаващо значение за стабилността и цялостното състояние на банковата система. Очакваме обаче, че в близките няколко години все по-ясно ще се проявява започналата вече фрагментация на пазара. Този процес вероятно ще се изрази в по-агресивно разширяване на пазарните дялове на по-малките банки.
* Industry Watch е изследователска и консултантска група
