Домакинствата и компании ще спестят транзакционните разходи, които възникват от обмяна между лев и евро
От въвеждането на паричния съвет в средата на 1997 г. насам България фактически няма самостоятелна парична политика като инструмент на икономическата си политика. Вместо това, чрез фиксирането на лева към германската марка и по-късно към еврото, страната ни следва пасивно паричната политика на страните - членки на европейския икономически и паричен съюз. Именно това кара ръководителите и експертите от Централната банка и финансовото министерство да настояват за възможно най-бързото присъединяване към еврозоната Причината за това е, че влизането ни в еврозоната ще даде по-голяма гъвкавост на макроикономическата политика на страната. Това ще даде и възможност (чрез членството на БНБ в Европейската система от централни банки и Европейската централна банка) за постигането на по-голям контрол върху монетарната политика. От друга страна, приемането на единната валута ще донесе икономически ползи и за стопанските субекти в страната, твърдят привържениците на пълната евроизация на българската икономика. На първо място, домакинствата и компании ще спестят транзакционните разходи, които възникват от обмяна между лев и евро. Това далеч не е малко, като се има предвид, че Европейският съюз (ЕС) е най-големият търговски партньор на България (над 60 на сто от стокообмена на България е със страни от ЕС). По преценката на специалисти стойността на тези разходи е около 0.2-0.3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на България или някъде около 102 млн. лева годишно. "Единната валута премахва и съществуващият в момента валутен риск, с което допълнително ще се насърчи притока на капитали в страната. От друга страна, премахването на валутния риск ще доведе и до намаление на лихвените проценти в икономиката на България. Присъединяване на страната към икономически и паричен съюз ще доведе и по-голяма гъвкавост на фискалната политика на страната в рамките на спазване на принципите и правилата на “Пакта за стабилност и растеж”, смята подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Цветан Манчев. Според него с присъединяване на страната към икономическия и паричен съюз и прилагането на принципите за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора ще се отслаби и напрежението в платежния баланс на страната. Освен това с приемането на еврото ще се даде достъп на частния сектор към много по-голям по размер и разнообразен финансов пазар, което допълнително ще улесни достъпа на домакинствата и предприятията до кредит, казва още Манчев. Присъединяването към еврото по принцип няма сериозни опоненти, но редица специалисти смятат, че трябва по-внимателно да се обмисли на какъв точно курс да стане връзването към общата европейска валута. Според тях фиксираният курс наистина намалява несигурността за износителите, вносителите и за чуждите инвеститори. Ако курсът обаче бъде фиксиран на грешно ниво, то едни транзакции ще бъдат стимулирани, а други - неизгодни, което може да доведе до твърде голям излишък или дефицит в платежния баланс. Трябва да се отчете и фактът, че всички нови страни - членки на Европейския съюз, се задължават да приемат еврото като национална валута, тоест нямат възможност да напуснат валутния съюз, както направи Великобритания с предшественика на еврото, екюто, след спекулативната атака срещу британския паунд. Ако за измерител на дългосрочния валутен курс се приеме инфлацията, то левът вече е сериозно обезценен спрямо еврото. Данни от "Евростат" показват, че от 1998 г. до 2003 г., инфлацията в еврозоната е 11.72%, а в България е 56.15 на сто. Това означава, че обезценката на лева за периода е близо 5 пъти по-голяма от обезценката на еврото. Освен това лиянието на инфлацията зависи до голяма степен от ценовата чувствителност и от динамиката на износа и вноса. От друга страна, валутният курс зависи от цялостното представяне на икономиката на страната. Анализ на бившия представител на МВФ за България Пирита Сорса и Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика, изграден на базата на тримесечни данни от месец юли 1997 г., когато беше въведен валутният борд, до април 2003 г. показва, че курсът на лева спрямо германската марка (съответно, еврото) е коректен и няма нужда от промяна. Според анализа факторите, които най-силно влияят на реалния ефективен валутен курс на лева са производителността на труда (изчислена като отношение между брутния вътрешен продукт и средния брой на наетите лица), външната търговия (отношение между индексите на цените на износа и вноса за България), световните реални лихвени проценти (3-месечният доларов LIBOR, коригиран с инфлацията в САЩ), брутните спестявания (изчислени по методологията на Международния валутен фонд) и преките чуждестранни инвестиции. Основният извод от анализа e, че няма значително отклонение между актуалния реален ефективен валутен курс и кратко- и средносрочните му равновесни нива. При това основната тенденция е намаляване на несъответствието и уравновесяването в случай на шок за период от около една година. Подобно мнение се застъпва и от Джеф Гейбъл, бивш главен икономист и вицепрезидент на "Дойче банк" - Лондон, а сега на работа в инвестиционната банка "Барклейс кепитъл". Според Гейбъл, въпреки че дефицитът по текущата сметка е много висок, бюджетът за миналата година е с излишък, а за тази година ще е поне балансиран. Това означава, че в момента няма напрежение и натиск върху валутния борд и валутния курс особено при положение, че има и ръст на българския износ, добави Гейбъл. От друга страна, рискът от неточно фиксиране на курса носи вероятност от спекулативни атаки срещу лева, подобни на тази срещу паунда от 1992 и срещу хонконгския долар през 1997. Независимо, че атаката може да е неуспешна, като тази през 1997 г., спекулациите по традиция носят несигурност, която в момента е последното нещо, от което икономиката на България се нуждае. Проблем според някои анализатори ще представлява и покриването на критериите за членство в еврозоната. За да влезе една страна в този престижен клуб, тя се съобразява с изискванията на "Валутен механизъм II", известен още като ERM II. Той се прилага от датата на членството в Европейския съюз до пълноправното членство на страната в еврозоната. В този период страната кандидатка трябва да покрие всички критерии от Маастрихт (виж карето). Все пак може би най-важният въпрос е дали БНБ ще поиска договаряне на специален коридор за курса евро - лев в двегодишния период на прилагане на ERM II. Стандартното отклонение е плюс-минус 15% от курса, но този коридор може и да е по-тесен, ако съответната страна успее да го договори с държавите членки. Подобна нагласа обаче няма за новопостъпващите страни, което се обяснява с нежеланието на Европейската централна банка да се намесва на пазара, ако съответната валута бъде застрашена. ЕЦБ също е длъжна да интервенира, като продава или купува евро срещу местна валута заедно с централната банка на съответната страна. Допуска се и страните да поддържат едностранно нулев коридор на колебания. От БНБ на няколко пъти беше заявено, че това ще бъде и настояването на България. Това означава, че най-вероятно ще се запази фиксираният курс, който важи и в момента - 1.95583 лева за евро.
Първият от Маастрихтските критерии е темпът на инфлация, който може да е максимум 1.5% по-висок от средния в трите страни от Европейския съюз с най-ниска инфлация. Базата за инфлация се изчислява веднъж на всеки две години. Вторият критерий е постигането на номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум 2% по-висок от средния за трите страни с най-ниска инфлация. Гледа се доходността на 10-годишните ДЦК в национална валута на съответната държава. Третият критерий е бюджетният дефицит, който не може да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тук за разлика от предишните два критерия проблеми може да имат повече страни от новоприетите членки, като най-големи отклонения имат Малта и Чехия. Четвъртият критерий е съотношение публичен дълг/БВП, което не може да надхвърля 60%. Под публичен дълг се разбират само задълженията на държавата и общините, без тези на частните фирми. Последният критерий е да бъде поддържан фиксиран валутен курс към еврото за период най-малко две години. През този период не се допуска девалвация на националната валута.
Целта е Европейската централна банка да се убеди в устойчивостта на националната валута на страните кандидатки. Според експерти страните с валутен борд като Литва ще имат предимство, тъй като и досега националните им валути са били обвързани. След покриването на условията предстоят още пет месеца за оценка на постигнатите резултати, като крайното решение за присъединяването на страната към еврозоната се взима от Съвета на министрите на ЕС. Идеята на това ограничение, е че присъединяването към зоната на еврото не зависи само от формални критерии, а и от неформални критерии за реална конвергенция, като доход на човек от населението спрямо средното за ЕС ниво, равнище на цените спрямо ЕС и др. Полезен за процеса на присъединяване на България към еврозоната може да е опитът на новите страни - членки на ЕС. Много показателни в това отношение са Словакия и Унгария. Правителството в Братислава промени позицията си по приемането на общата европейска валута само в разстояние на три месеца. В началото на юни финансовият министър на страната Иван Миклош заяви, че страната може да се присъедини към еврозоната в най-ранния възможен момент. Словакия стана член на ЕС на 1 май, което означава, че за словаците еврото може да стане официална валута в началото на 2007 г. Само три месеца по-късно обаче, при обявяването на проектобюджета за следващата година, Миклош заяви, че процесът на намаляване на бюджетния дефицит ще позволи присъединяване към европейския монетарен съюз едва през 2009 г. Проблеми с критериите от Маастрихт има и Унгария. Договореният диапазон на колебание за националната валута на страната, форинта, е от 15 на сто. Долната граница на коридора, определен от централната банка преди влизането на страната в еврозоната, е от 260 форинта, а в момента унгарските пари са на ниво от 249 форинта за евро. Неспазването на този коридор се допълва и от разклатеното доверие на инвеститорите във възможността централната банка на страната да се справи със спекулативните атаки срещу националната валута. Интересен е и случаят с прибалтийските републики. Литва и Естония засега са единствените две от всичките десет нови в ЕС, където "работи" ERM II. По мнението на редица анализатори Литва и Естония може би ще имат и по-малко проблеми в двегодишния период. Причината за това е валутният борд и фактът, че валутите им вече са фиксирани към еврото, тъй като именно поддържането на коридор на валутния курс се очертава като най-голямата трудност пред кандидатките за еврозоната.
