Притесненията на международната финансова институция са свързани най-вече с нарастването на съотношението между брутния външен дълг (сборът от външните задължения на държавата и частните компании) и брутния вътрешен продукт (БВП) на България
Нарастването на външния дълг може да се превърне в проблем пред българската икономика. Това заяви ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България Ханс Фликеншилд по време на заключителната пресконференция в четвъртък, в която участваха също министърът на финансите Милен Велчев и гуверньорът на БНБ Иван Искров. Притесненията на международната финансова институция са свързани най-вече с нарастването на съотношението между брутния външен дълг (сборът от външните задължения на държавата и частните компании) и брутния вътрешен продукт (БВП) на България. По думите на Фликеншилд основната причина за нарастването на брутния външен дълг се дължи на частния сектор. Докато държавният дълг намалява, най-вече заради предсрочното погасяване на главниците по "Брейди" облигациите от типа DISC, новите заеми за частните компании са надхвърлили прогнозите. Постоянният представител на МВФ за България Джеймс Роуф коментира за "Дневник", че един от негативните ефекти от тенденцията е, че се ограничава възможността за маневриране на правителството по отношение на външната задлъжнялост в условията на валутен борд. Прогнозите на фонда, че съотношението брутен външен дълг към БВП ще достигне 62% в края на тази година. По данни на БНБ към края на юли общите задължения на България (държавни и частни) са 12.239 млрд. евро, а заложеният в бюджета за тази година БВП, преизчислен в евро, е 19.42 млрд. Това означава, че още в края на юли външният дълг е бил 63 на сто от икономиката на страната. Според анализаторите от "Индъстри уоч" нарастването на частния външен дълг се дължи на възможностите за лесен и евтин достъп на компаниите и банките до финансиране от чужбина, както и на опитите за ограничаване на ръста на кредитирането в банковата система. Освен това някои от чуждите инвестиции в България идват под формата на заеми от чужди компании към българските им филиали. Трябва да се отчете обаче и фактът, че по данни на БНБ част от нарастването на брутния дълг от началото на годината (237.8 млн. евро) се дължи и на курсови разлики. Въпреки положителното й развитие като цяло МВФ се опасява и от други външни рискове пред българската икономика, като във фокуса на вниманието на експертите остава дефицитът по текущата сметка. Фликеншилд прогнозира, че той ще достигне 8.8 на сто от БВП в края на годината. Нарастването му се дължи основно на цените на петрола на световните пазари. Статистиката на БНБ обаче показва, че дефицитът по текущата сметка за първото полугодие на годината е 4.9 на сто от икономиката, като през третото и четвъртото тримесечие на годината се очаква да бъдат отчетени повишени приходи по текущата сметка на платежния баланс заради приватизацията на БТК и електроразпределителните предприятия, както и заради добрия туристически сезон. Скокът на петролните цени ще е причина и за забавянето на темповете на растеж на икономиката на България до края на годината. Според експертите от МВФ увеличението на БВП за 2004 г. ще е 5.3 на сто. По данни от НСИ ръстът за второто тримесечие е 6%, а за първите шест месеца на годината е 5.6 на сто. На пресконференцията стана ясно, че засега не се предвижда въвеждане на нови мерки за ограничаване на кредитната експанзия. БНБ и фондът обаче ще наблюдават резултатите от въведените мерки за намаляване на темповете на растеж на кредитите, тъй като трябва да се внимава дори когато икономиката се развива добре, заяви гуверньорът на централната банка Иван Искров. Ако се види, че те не дават резултат, едва тогава ще се прибегне до включване на 100% от кеша, които банките държат в базата за изчисляване на минималните задължителни резерви (МЗР), и до увеличаване до 8 на сто на процента на МЗР върху депозитите със срок над две години и репо сделките. В момента върху тях се начисляват 4 на сто. Със сигурност обаче мерките ще се въвеждат плавно и след редовната мисия на фонда през декември. По време на срещите на делегацията на фонда през последната седмица са били обсъдени и изпълнението на бюджета за тази година, както и проектобюджетът за следващата. Според близки до преговорите кръгът на разискваните въпроси е бил много по-широк от официално представения. През декември ще продължат дискусиите по параметрите на бюджета за 2005 г. Фликеншилд потвърди позицията на МВФ, че той трябва да е балансиран. При пристигането си в България ръководителят на мисията за страната заяви, че експертите не фонда ще настояват в бюджета за догодина да се заложат по-реалистични приходи, за да не се отчита такъв голям излишък като сегашния. Фондът отново напомни, че правителството е поело ангажимент да ограничи допълнителните си разходи до 1% от БВП за тази година, което е около 380 млн. лв. Към тази сума трябва да се прибавят и някои вече спестени разходи като икономии на лихвени плащания и някои капиталови разходи, с което тя нараства на около 400 млн. лв., уточни финансовият министър Велчев. След като в края на юли кабинетът отдели 263 млн. лв. за пътища, училища и болници, това означава, че за допълнителни разходи по петте приоритетни сфери, приети от Политическия съвет на НДСВ във вторник, остават над 135 млн. лв. МВФ няма претенции за какво да бъдат похарчени тези средства, стига да не се нарушават изискванията на подписания с МВФ меморандум, посочи Джеймс Роуф. Засега няма сближаване на позициите на фонда и на правителството по отношение на минималната работна заплата, като разговорите по този проблем ще продължат и по време на годишната среща на МВФ във Вашингтон, на която ще бъде и Милен Велчев.
