Разделението на труда в съюза за нас значи селско стопанство, мебели и текстил
Според очертаващата се тенденция за справяне с азиатския внос, Европейският съюз (ЕС) предвижда в България и Румъния да се наблегне на развитие на леката промишленост. Това твърди Геновева
Христова, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост у нас.
Инвазията на евтини азиатски стоки в ЕС плаши страните от Стария континент и ги принуждава да се решат на по-сериозни мерки за ограничаването й. За това европейците се замислят за преструктуриране
на производството между настоящите и бъдещи страни-членки на съюза. То ще доведе до по-ефективно разпределение на индустриите на континента и по-конкурентоспособно производство.
Тази тема е обсъдена на евроконференция, проведена през април на настоящата година в столицата на обединението Брюксел. На конференцията са взели участие представители на дирекциите "Предприятия",
"Търговия" и "Присъединяване" към Европейската комисия, както и браншови асоциации на мебелни производители от континента, каза Христова.
Според така очертаващата се тенденция европейците предвиждат в България и Румъния да се наблегне и да се стимулира развитието на текстилната индустрия, дървообработването, производството на мебели
и др.- все браншове от леката промишленост. Най-вероятно в този регион ще се застъпи по-силно и селското стопанство, смята шефката на браншовата камара.
В страните от Централна Европа - новите членки на Евросъюза - ще се стимулира основно развитието на информационни и високи технологии, автомобилостроене, както и индустрии от тежката
промишленост.
Според този план за старите страни-членки на ЕС - държавите от Западна Европа - остава задачата да предоставят средства, инвестиции, ноу-хау, иновации и други подобни.
Предопределението на България, като страна, в която ще се развива леката промишленост, вече се усеща в мебелния бранш у нас, смята Геновева Христова. Доказателства за това са нарастването на обема
на поръчките от европейски страни към родни дървопреработвателни фирми, както и увеличеното инвестиционно търсене към страната ни в тази сфера. Само до края на годината в този отрасъл у нас ще
бъдат направени още две инвестиции от италиански компании. Втори завод в Ловешко ще изгради и присъстващата вече в България фирма от Апенинския полуостров "Николети".
Голяма част от родното дървопреработвателно производство - близо 50% - не остава в страната, а се продава в чужбина. И този обем ежегодно нараства. Само за миналата година спрямо 2003 г.
нарастването на износа на български мебели е 22%, а се очаква и тази година той да отбележи положителен прираст. Също толкова е и нарастването на производството на дървообработващия и мебелен бранш
през 2003 г. спрямо предходната 2002 г. Тази висока стойност го изведе на второ място по ръст сред сходните отрасли на страните от Централна и Източна Европа за 2003 г. Тези нива на нарастване на
продукцията ще се запазят и през 2005 г., прогнозира Христова. За тази година шефката на браншовата камара очаква поне 15% ръст на производството в отрасъла.
Освен това интересът на европейските фирми все повече и повече се ориентира към българското и румънско производство, тъй като те предлагат цени, сходни с азиатската продукция, но с по-високо
качество.
Проблем обаче остава невъзможността на малките български фирми да поемат изпълнението на по-големи поръчки. Изход от тази ситуация би било тяхното обединение в клъстери, обяснява Христова. Това е и
бъдещето на българската мебелна индустрия, ако иска да оцелее след влизането на страната ни в ЕС.
Подобни обединения дори започват да се появяват по естествен път. У нас вече има примери, в които фирми, получили големи поръчки, но не притежаващи капацитета за изпълнението им, се сдружават с
други и съвместно успяват да изработят нужното количество мебели.
В областта на текстилната промишленост страната ни е сравнително популярна сред западноевропейските държави, коментира Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и
износителите на облекло и текстил. Самият регион на Югоизточна Европа формира подходящо място за развитието на този вид индустрия и вероятно това ще продължи да бъде така и в близките 10 години,
каза той.
Също така, въпреки че целият бранш в момента е доминиран от спад, в България това не се усеща толкова силно. В Турция, която е един от големите износители на текстил, отрасълът сега е скован от
стагнация, а у нас такова нещо няма, твърди Шишков. Дори има индикации, че през март-април 2006 г., традиционно слаби за отрасъла месеци, ще бъдат по-благоприятни от обикновено за родната текстилна
промишленост.
