След 2007 г. голяма част от млекопреработвателите ни ще могат да продават само на вътрешния пазар
Млечните продукти безспорно са онази част от хранително-вкусовия сектор, с която България е най-известна по света. Киселото мляко, сиренето и кашкавалът продължават да бъдат емблематични за
страната. Преди няколко години предвидливи производители започнаха да инвестират в повишаване на качеството и модернизиране на технологиите. Болшинството от производителите обаче, се оплакват от
липса на достатъчно информация за критериите, на които трябва да отговорят, за да бъдат конкурентни при влизането в Европейския съюз. Някои от тях твърдят, че липсата на информация създава
предпоствки за държавен рекет от страна на контролните органи, които трябва да следят за изпълнението на евронормите.
В момента предприятията от млекопреработвателния сектор у нас са около 320. Само 22 от тях са отговорили на всички изисквания и са получили лиценз да изнасят продукцията си в страните от
Европейския съюз. Независимо, че страната ни имаше добри позиции в производството и експорта на млечни стоки, този сегмент от хранително-вкусовия бранш стремително върви надолу. Специалисти
обясняват, че над 50% от фирмите в сектора са твърде далеч от европейските и световни стандарти. Повечето от съществуващите предприятия са малки мандри, специализирани в производството на един,
най-много два продукта.
За по-голямата част от млекопреработвателните предприятия присъединяването към Евросъюза все още изглежда далечна перспектива и собствениците им не бързат да инвестират в модернизация на
производството. Тези, които имат намерение тепърва да се запознаят с новите стандарти, няма да успеят да се подготвят до 2007 г., категорични са спецовете от бранша.
Изискванията в млекопреработвателния сектор са заложени в
директива 92/94 на Европейския съюз и в Наредба 30
на Министерството на земеделието и горите
И в двата документа като основно изискване е заложено въвеждането на добра производствена практика. Основното, което трябва да направят предприятията, е да повишат качеството на своята продукция.
Затова и всички фирми трябва да въведат поточността в производството, което на практика означава да се осъществява пълен контрол от добиването на млякото до пристигането на готовия продукт до
потребителя. За всички извършвани от предприятията дейности трябва да има пълна прозрачност. За да реализират качествена продукция обаче, производителите трябва да разполагат със съвременна
апаратура за добив и обработка на мляко, обясняват контрольорите.
Най-важното условие е хигиената в предприятията
Според разчети на експерти от бранша само за привеждането на хигиенните изисквания в млекопреботвателните пунктове са необходими между 6 и 8 хил. лв. Задължително е всеки пункт да разполага с
течаща топла вода, мивка, помпа, апарат за таксуване и окачествяване на млякото. Друго хигиенно условие, изисквано от Европейския съюз е, стените и пода в помещенията да са миещи и да има
канализация. "Привеждането на хигиенните норми се оказва най-трудното за производителите", обясняват от Държавния ветеринарно санитарен контрол-София.
Според Наредба 30 всяка мандра трябва да разполага с изработен технологичен план за производство, който да бъде одобрен от ветеринарните специалисти. В противен случай производството може да бъде
спряно. Оказва се, че голяма част от предприятията обработват млечни продукти без да спазват елементарна хигиена. 50% от предприятията във Враца например, са били спрени от производство заради
неспазване на нормите за чистота. Подобно е положението и в другите региони на страната.
Задължително е в технологичния план да се опише какъв продукт се произвежда в сградата. Невъзможно е с разрешение за производство на сирене, да се произвежда кашкавал, например обясняват
експерти.
Заради привеждането на изискванията на ЕС предприятията от сектора са разделени в
4 групи според качеството на продукцията.
В първа и втора попадат фирмите, които успешно са трансформирали производствата си според евростандартите. 4-тата група включва мандри, които трябва да бъдат затворени до 2006 г. Производството в
предприятията 3-та категория е спряно, докато не отговорят на изискванията или не бъдат окончателно затворени.
Собственикът на фирма "Микро милк" Сергей Николов твърди, че отчита загуби от 360 000 лв. за годината, защото производството му е спряно заради това, че мандрата му е поставена в трета
категория.
Единствено фирми, които влизат в 1-ва категория ще имат право да изнасят продукцията си в страните от ЕС. Останалите най-вероятно ще продават само на местния пазар, категорични са експерти. В
момента Евросъюза умува дали в гратисния период, предвиден за фирмите от бранша, да остави мандрите от по-долен клас да продават само на локално ниво. Парадоксалното е, че в момента дори Румъния и
Хърватия не приемат млечна продукция, която не е от предприятия в първата категория, т.е. такива, които имат лиценз за ЕС.
Фирмите, които са се справили успешно с покриването на хигиенните норми, трябва да помислят и за инвестиции в производството.
Въвеждането на съвременни технологии е задължително условие
една мандра да попадне в 1 или 2-ра категория. Според производителите е много трудно да се определи какви инвестиции са необходими за модерно оборудване. За качествено изследване на млякото,
хладилни камери за съхранение и превозване, са необходими между 1 млн. и 3 млн. лв. Всяко млечно предприятие трябва да инвестира минимум 1,5 млн. лв. за качествени производствени мощности и то за
производството само на един продукт, например кашкавал. Собственикът на фирма "Жоси" и член на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки е инвестирал 1,2 млн. лв. само за ремонт на
помещенията в мандрата.
"Всеки трябва да си направи индивидуални разчети колко ще му струва модерна сграда и складови помещения", обяснява той.
И допълва, че големи средства трябват за въвеждане на системите за управление на качеството. За изграждането на модерна лаборатория за анализ на млякото отиват минимум 1 млн. лв. Отделно е
наемането на лаборанти постоянно или почасово. Във фирмите от най-висока категория работят поне четирима лаборанти.
Важно изискване от ЕС са добрите условия на труд, с които твърде малко фирми могат да се похвалят. "В "Пършевица", например, има изграден басейн, градина за отдих, супермодерни съблекални",
обяснява шефът на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на "Пършевица" Димитър Зоров. Само няколко са фирмите, които могат да си позволят лукса да влагат пари за подобряване условията
на труд, казват експерти.
"Проблем остава и неквалифицираната работна ръка", обяснява Присадашки. Много от мандрите наемат временно работници без трудови договори. Експертите обаче смятат, че този проблем ще се реши от само
себе си след приемането ни в Европейския съюз.
"Трудно е да се прогнозира с колко, но е ясно, че
млечните продукти ще поскъпнат след влизането в ЕС",
обяснява Присадашки. Цената вече се вдигна, заради въведената наскоро евронорма да се плащат такси за преработката на опаковките. Производителите се надяват след 2007 г. пазарът да се регулира от
само себе си, тъй като в момента голяма част от предприятията работят в сивата икономика. Повишението на цените ще зависи преди всичко от квотата за краве, овче и козе мляко, която ще бъде
отпусната за България.
Друг проблем, пред който ще се изправят производителите от всички браншове след приемането ни в Евросъюза, е повишената конкуренция. "Малко са фирмите, които ще бъдат конкурентни на големите млечни
концерни", категоричен е Присадашки. Българските сирена и кашкавали ще могат да се конкурират с европейските само, ако получат патент като типични продукти. По отношение на родния пазар
производителите са спокойни. Според тях българинът ще продължава да си купува българско бяло саламурено сирене и едва ли ще го смени с френските рокфор или бри.
ИЗИСКВАНИЯТА
1. Фирмите трябва да са регистрирани по българското законодателство
2. Предприятията от млекопреработвателния сектор трябва да покриват всички изисквания в Наредба 30 по Закона за земеделието и горите
3. Фирмите трябва да получат категоризация на базата на изготвени технологични планове и одобрени от експертите от ДВСК
4. Предприятията трябва да отговорят на изискването за поточност в производството
5. В случай на констатиране на опасен продукт, фирмите трябва да изтеглят цялата партида от пазара
6. Предприятията от млечния сектор трябва да произвеждат само продукти, предварително описани в технологичните планове
7. Фирмите трябва да осигурят необходимата апаратура за изследване на млечната суровина и за преработка на млякото
Къде сме ние
22 български фирми изнасят сирене и кашкавал. Първите 5 от тях формират 50% от износа. България е сред водещите 32 от 95 държави-износителки за 2002 г. на световния пазар. Безспорният лидер е
Холандия с износ на стойност $ 1,6 млрд. долара за 2002 г. Преди България са Естония, Чехия, Словакия, а след нас са Латвия, Португалия, Словения.
Български фирми изнасят за 22 страни. Най-много наше сирене и кашкавал- 60% от износа, се консумира в САЩ. Следват Австралия и Канада. На американския пазар България е 19-ти доставчик след Гърция,
Испания и Полша и преди Уругвай, Австрия и Швеция
