3 млрд. евро са огромна сума и осигурителният институт няма капацитет да ги управлява
На заседанието на Надзорния съвет миналия четвъртък присъстваха 18 от 20-те членове. Иво Прокопиев беше избран с 11 гласа, като 10 от тях са на представители на властта, а последният гласувал "за"
е на самия кандидат за шеф. Останалите 7 членове на надзора, които са от квотите на синдикатите и работодателите, са се въздържали, като трябва да се има предвид, че по закон те нямат право да
гласуват "против".
Членовете на Надзорния съвет на НОИ бяха принудени да гласуват състезателно за кандидатите за председатели Алексей Петров от ССИ и Иво Прокопиев от СРБ, защото петте работодателски организации, на
две свои заседания, не успяха да издигнат една обща кандидатура, която да бъде утвърдена от надзорниците.
Членовете на надзора на НОИ са 20, от които 10 са от различни министерства (6 са от социалното, а останалите са от здравното, финансовото, правосъдното и от Министерски съвет). Трима от
надзорниците са от КНСБ, двама от КТ "Подкрепа" и има по един от всяка от петте национално представителни организации на работодателите - ССИ, СРБ, БСК, БТПП, БСЧП "Възраждане".
ИРЛАНДСКИЯТ МОДЕЛ
Финансовият министър Милен Велчев лансира идеята за специален фонд за пенсии след посещението си в Ирландия в началото на тази година.
Ирландците са една от най-младите нации в Европа, но са правени изследвания, че след 40-50 г. те също ще започнат да застаряват, обясни зам.-министърът на финансите Любомир Дацов. Затова преди 5-6
години ирландското правителство решило парите от приватизация да се събират във фонд за подпомагане на пенсионната система. Той се управлява от агенция към финансовото им министерство, която обаче
има голяма независимост, каза Дацов. Идеята е, когато се появи дефицит в пенсионната система, той да бъде покриван от парите във фонда и натрупаните лихви.
Тъй като ние вече имаме дефицит в НОИ, на министър Велчев му хрумнало, че подобен модел може да се окаже много успешен и у нас.
Димитър Манолов, зам.-председател на Надзорния съвет на НОИ: Предлагат се безсмислици
Иво Прокопиев няма право да ангажира Надзорния съвет с твърденията, че парите от предстоящата приватизация могат да отидат за капитал на НОИ. Прокопиев няма никакви права. Единственото му право е
да дава думата в Надзорния съвет.
Това, което той предлага, е абсолютно безсмислено. Парите, които биха се получили по някакъв начин от доходността на НОИ, ще бъдат незначителни на общия фон на потребностите на института. Очевидно
става дума за потребността на някой да се даде възможността да оперира с тези пари. Ясно е за чия сметка. Аз виждам аналогия между това предложение и идеята за масовата приватизация те са на база
незнанието на хората. Като им се каже, че ще получат някакви пари и те веднага откликват с разбиране. Не им се казва първо, дали въобще ще ги получат тези пари и второ, ако ги получат, колко ще
бъдат. Идеите на Прокопиев може да целят отвличане на общественото внимание от една посока в друга, може да е предизборен ход.
Пенсиите могат да се вдигнат, когато се увеличат доходите на работещите и на тази база осигуровките, които се плащат върху тях. Най-страшното, което може да се направи, е да повишат пенсиите, като
така повишат очакванията на хората и да вкарат в капан тези, които ще управляват след тях.
Милен Велчев
Не бива да се разрешава на новия шеф на НОИ Иво Прокопиев да залага на хазарт пари на народа, взети от приватизацията на държавни предприятия. Около това мнение се обединиха вчера известни наши
банкери и техни колеги от централната банка.
Те коментираха идеята на Прокопиев 3 млрд. евро от приватизацията да се прелеят в НОИ, за да се инвестират и да донесат доход от 700 млн. лв. Доходност от 10-15%, за каквато говори Прокопиев, може
да се постигне, само ако парите се инвестират в рискови книжа, където рискът от огромни загуби е реален.
Експертите обясниха, че за да бъде достигната обещаваната доходност, парите трябва да се вложат в хедж фондове (високорискови фондове), които имат доходност от порядъка на 15-20%. Статистиката
обаче показва, че поне една четвърт от тези фондове всяка година фалират.
Парите на БНБ например, вложени в инвестиционен портфейл, са донесли доходност от 4% за 2003 г., заявиха централни банкери. Както е известно, БНБ по закон води консервативна политика влага в
безрискови първокласни ценни книжа, където и лихвите са по-ниски, казаха банкерите. Парите на БНБ, както и тези от приватизацията, са пари на държавата, т.е. на народа, и принцип на инвестирането
им е безрисковостта.
10-годишните американски ценни книжа по цени от 10 септември т.г. гарантират годишна доходност от 4.18%, а 5-годишните европейски 3.4%, каза човек от БНБ.
До 10% доходност пък дават взаимните фондове на Запад, където обаче рискът е съществено завишен, коментираха опитни дилъри от трезорите. При инвестиране на парите за пенсии може да се получи
доходност от 3.5 4%, тъй като те не могат да се влагат в рискови фондове, обясниха и експерти от финансовото министерство.
Пенсиите са част от консолидирания бюджет и вие простоне можете да си позволите такова рязко увеличение на дефицита, каза вчера шефът на мисията на МВФ у нас Ханс Фликеншийлд. Според него в бъдеще
пари от резерва могат да се използват в подкрепа на пенсионната система, но лимитите за пенсиите през следващата година вече са определени.
Според независими финансисти пък такава огромна сума 3 млрд. евро не може да се даде за управление на НОИ, тъй като там няма такъв капацитет. Важно е парите от приватизацията да се използват за
покриване на дефицита в нашата пенсионна система, а не да се дават като добавки към пенсиите, твърдят специалистите, като подчертаха, че през 2012 г. НОИ трябва да има балансиран бюджет.
Капитализацията на НОИ с 3 млрд. евро, прибавена към доходността на института, разделена на средния размер на пенсиите показва, че те средногодишно ще се увеличат с 10 ст., контрира шефа си
зам.-председателят на Надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов, който е и вицепрезидент на КТ "Подкрепа". Според изчисленията на Прокопиев за 10-процентен ръст на пенсиите, при среден размер от около
130 лв. месечната добавка ще е 13 лв.
Няма никакви гаранции, че чиновници /от НОИ бел. ред./ имат стимули да управляват добре тези пари, "паднали отгоре", вероятността от източването им е голяма, предупреди Мартин Димитров, експерт
от Института за пазарна икономика. Следващото правителство може да реши да раздаде от тези пари "на калпак", обясни той.
НОИ да получи част от фискалния резерв със сигурност не е част от първоначалния план и смятам идеята за лоша. Така коментира посланието на Прокопиев проф. Стив Ханке, баща на Валутния борд, бивш
съветник на президента на България. Парите от резерва трябва да бъдат използвани, за да се изплатят заемите към МВФ, а остатъкът да бъде вложен в чужди търговски банки, където лихвата е по-висока,
добави експертът.
Както "Монитор" пръв писа, идеята пари от раздържавяването да отидат за пенсии принадлежи на финансовия министър Милен Велчев. През април той предложи да се създаде специален фонд, по примера на
Ирландия, от който да се правят социални плащания.
Една от най-важните разлики между идеите на Прокопиев и Милен Велчев е, че надзорникът на НОИ поиска 6 милиарда лева от резерва, докато според министъра могат да се отпуснат до 1 милиард от
приватизацията, отбелязват финансисти.
Освен това, според Велчев идеята ще се осъществи, ако бюджетният дефицит е нисък и няма опасност да се отвори, тъй като с парите от приватизацията се пълни дупката, получена между по-високите
разходи и по-ниските приходи в хазната.
Замисълът на Прокопиев вероятно няма да се осъществи, защото прилича на самоуправство с правителствени пари, коментираха още финансисти.
Той противоречи на подготвения от експерти на БНБ и финансовото министерство проектозакон за фискалния резерв, който е внесен в парламента. В него е записано по какъв начин и каква част от парите в
резерва могат да се използват за цели, различни от плащането на външен дълг. Според новите текстове тези операции ще се осъществяват след решение на парламента.
Пламен Орешарски, зам.-ректор на УНСС, бивш зам.-министър на финансите:
С прехвърлените пари от фискалния резерв в Националния осигурителен институт трябва да се създаде пенсионен фонд, който да е подчинен на същия консерватизъм при инвестирането на средствата, както
резерва на правителството. Казано накратко, прехвърлените пари трябва да влязат в един "филиал" на резерва и стриктно да се контролират от държавата. Това са пари, които не могат да бъдат просто
"раздавани".
Димитър Костов, изп.-директор на ТБ “Алианц”, бивш финансов министър:
Правя паралел с банките. Булбанк и ОББ например имат годишна възвращаемост на капитала /доходност/ от около 20%. Тези пари обаче стоят "блокирани" и не се харчат за дивиденти, за да поддържат
висока капиталовата адекватност на трезорите. Едва ли дивидентите, ако се даваха, биха надхвърлили 2-3%. Пренасяме схемата върху НОИ - от доходността -10-15 на сто, за увеличение на пенсиите не
бива да се дават повече от 1-2%.
Мартин Димитров, експерт от Института за пазарна икономика:
Да се наливат пари в монополиста НОИ е рисково от гледна точка на управлението на средствата. Тези 3 млрд. евро най-добре ще се оползотворят за финансиране на прехода от разходо-покривната система
към частната капиталово-натрупваща форма на пенсионно осигуряване. Единствено частната система, движена от конкуренцията между осигурителните дружества, би ни предпазила от пилеене на
средства.
Теодор Дечев, зам.-председател на ССИ, издигнал Алексей Петров за шеф-надзорник на НОИ:
Идеята да се налеят пари от приватизацията в НОИ, няма да се хареса нито на профсъюзите, нито на работодателите. Парите трябва да се използват за поколенията, които произвеждат и ще
произвеждат занапред, а не за пенсионерите. Идеите на Прокопиев замирисват на предизборен лозунг. Нямам нищо против Иво Прокопиев, но зорът е бил Прокопиев да стане шеф на надзора, за да влезе в
ролята на говорител на НДСВ.
