Ние сме втората или третата държава в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населението
Националната аптечна карта трябва да коригира струпването на аптеки в големите градове. Мнението е на проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, цитирана от БНР.
"Най-важното, до което трябва да доведе Националната аптечна карта, е как ще се използват данните в нея занапред. Информацията къде има аптеки я има и сега, въпросът е тази информация да се
прецизира. Това ще е единият полезен ефект от създаването на Национална аптечна карта на регионален принцип. Така във всеки един момент можем да установим къде има аптеки", обясни в интервю за БНР
проф. Стоименова. Тя коментира приетото вчера решение на парламентарната здравна комисия за създаването на Национална аптечна карта, което трябва да се случи при гласуването на измененията и
допълненията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на второ четене. Картата ще определя потребностите на населението на териториален принцип.
"Казва се, че има недостиг на фармацевти – не, няма недостиг на фармацевти - просто аптеките в България са много. Ние сме втората или третата държава в Европейския съюз по брой аптеки на глава от
населението. Но аптеките са разпределени неравномерни. У нас няма критерии колко пациенти да обслужва една аптека, нито какво да е разстоянието между аптеките. Това би следвало да се случи с
Националната аптечна карта. Това е смисълът - да направи картографиране на аптеките, но не само къде са, но и кои от тях са действащи. Сега, с Националната аптечна карта ще се види кои аптеки
действат, и кои са само на хартия и вече са затворени", категорична е проф. Стоменова.
Според нея най-важното, което трябва да постигне Националната аптечна карта, е да се коригират недостатъците от сегашното законодателство. Струпването на аптеки в големите градове се получава,
защото отпускането на лекарства, фармацевтичните консултации и изобщо благородната мисия на фармацевта, така както се реализира в другите държави, у нас по ред причини са снижени до нивото на
търговия, изтъкна тя.
"Нещо, срещу което ние от БФС се борим отдавна. Когато основният интерес е печалбата, е естествено аптеките да отиват в големите градове. И това трябва да е целта на аптечната карта - да се
разпределят равномерно аптеките, да се осигури качествена фармацевтична грижа и достъп до лекарства и до другите общини".
"Законът не забранява публично-частните партньорства. Коя община, в която няма аптеки, е излязла с предложение за такова партньорство с Българския фармацевтичен съюз например, и да кажат от
общината, че са готови да инвестират в тази дейност, така че някой фармацевт да бъде подкрепен и да се отвори аптека в съответното населено място?", коментира Асена Стоименова.
По повод обвинението срещу Стоименова за всяване на паника сред населението заради евентуална липса на лекарства по време на кризата с коронавируса, тя уточни, че то все още не е снето.
"Моите думи се потвърдиха впоследствие и от Европейската агенция по лекарствата и от министъра на здравеопазването. Обвинението продължава да се поддържа, предявени ми бяха доказателства по делото.
Вътре има показания на хора, които в миналото са били лично засегнати от мен като изпълнителен директор на Агенцията по лекарствата. Нещата придобиват от моя гледна точка личен аспект".
Проф. Стоименова допълни още, че междувременно има и две данъчни проверки - на нея като физическо лице и на Българския Фармацевтичния съюз.
