Разногласия сред депутатите от управляващата в Рим коалиция
От началото на лятото италианският премиер Силвио Берлускони полага усилия да запази съюза на управляващите със Северната лига.
Италианският парламент трябваше да приеме вчера новия пенсионен закон на страната с вот на доверие. То бе поискано от премиера Силвио Берлускони, след като във вторник при гласуването на предложени от кабинета поправки към други нормативни актове, управляващите изпаднаха в малцинство заради гласуването на депутати от Северната лига заедно с тези от опозицията. Веднага след това, явно имайки предвид несъгласието на "лигистите" с доста клаузи от важния за правителството пенсионен закон, министър-председателят поиска по телефона от намиращия се в болница техен лидер Умберто Боси той да бъде приет с вот на доверие към кабинета от всички депутати на властващата дясноцентристка коалиция. Според медиите на Апенините в замяна Берлускони бил обещал на Боси парламентът да одобри след лятната ваканция искания от Северната лига закон за федеративно устройство на страната.
Новият пенсионен закон, който правителството смята за свое сериозно постижение, бе приет след куп поправки и близо две години и седем месеца митарства из различни парламентарни комисии. Основната клауза в него предвижда от началото на 2008 г. италианците вместо на 57 години, както е сега, да се пенсионират на 60 с 35 години непрекъснат трудов стаж. Италианките обаче ще продължат да излизат в пенсия както досега на 57 години, но с 37 години стаж. Законът предвижда също така за онези работници и служители, които ще навършат пенсионна възраст до 2007 г., но останат на работа, да получават с 32,7 на сто по-високо заплащане. Според нормативния акт след 2010 г. италианците би трябвало да се пинсионират на 61 г., а след 2013-а на 63 г. Законът допуска също така освен заплащане на осигурителни вноски в специализираните държавни институти, и внасянето на такива в лицензирани за тази дейност частни компании.
Срещу поискания от кабинета вот на доверие за пенсионния закон протестира лявоцентристката опозиция. Според нея този акт бил сигнал за сериозно отслабване на позициите на правителството и то бе призовано да си ходи част по-скоро в името на по-доброто бъдеще на страната.
