Така работниците ще имат сигурност, че при осемчасова заетост заплатата им действително ще се увеличи
Спорът за размера на месечната минимална работна заплата, съживен покрай поредната мисия на МВФ в България, е безпредметен - трябва да направо да се премахне този термин и да се премине към определен размер на минимална почасова ставка. Такава промяна според българския бизнес и икономически анализатори ще е по-приемлива за МВФ, защото ще направи пазара на труда по-гъвкав и по-облекчен от държавна регулация, ще освободи работодателите от задължението да назначават на 8-часов работен ден, без той да може да бъде уплътнен, и няма да подкопае стимула на по-добре платените да работят. От петък започна открито противоборство на идеите за начина на заплащане на труда, след като години наред горната граница на възнагражденията се потискаше от високите осигуровки и данъци, а долната се вдигаше механично с правителствени решения. Сега представители на най-големите работодателски организации предлагат това да става с минимална почасова ставка. Така работниците ще имат сигурност, че при осемчасова заетост заплатата им действително ще се увеличи. Работодателите пък ще разполагат с възможността да назначават работници на 7, на 6 или по-малко часове, колкото е необходимо за изпълнение на задачата. През свободното време, който иска, ще може да работи допълнително и така да увеличи доходите си. Заради по-доброто уплътняване на работния ден ще се повиши и производителността на труда, са аргументите за предложението, което председателят на Съюза на работодателите Васил Василев оповести в края на миналата седмица. Същата теза изказа в неделя в предаването "Бизнесът" на Би Ти Ви и председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов: "Дискусията се води в страната от години, без някой да обясни какво значи МРЗ. Ние въобще не сме привърженици на тази идея за МРЗ и в света такава терминология не съществува." Пред същото предаване ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд каза, че "пръв приоритет на страната трябва да бъде осигуряването на заетост, а не увеличаването на минималната работна заплата". Според него предприятията с ниска производителност при 150 лв. минимална заплата няма да могат да се конкурират и ще трябва да намалят броя на работниците или дори да затворят врати. Повишаването на най-ниския трудов доход от 120 на 150 лв. беше договорено от министъра на финансите Милен Велчев и синдикатите без участието на работодателите през пролетта. От Института по пазарна икономика също излязоха с анализ, според който хората с ниска производителност и съответно ниски доходи ще понесат най-големи загуби от правителствената мярка. "Част от тях нямат знания и умения и не могат да добавят достатъчно стойност, за да покрият разходите за работното място, което заемат. Те или ще загубят работата си, или ще трябва да преминат в неформалната икономика. Правителството - изглежда с цел увеличаване на популярността си и печелене на гласове в предстоящите избори - е решено да предприеме една стъпка, която ще предизвика единствено негативни последици върху икономиката на страната", се казва в анализа на Димитър Чобанов. Според министъра на труда Христина Христова обаче структурни промени в схемите на заплащане няма да се правят, докато работодателите не постигнат съгласие със синдикатите. Цитирани от нея данни сочат, че в 14 от общо 50 икономически дейности двете страни са се договорили за по-ниски от 150 лв. минимални осигурителни прагове, което сочи, че в близо една четвърт от отраслите няма потенциал за нарастване на заплатата при сегашната схема. Засега синдикатите заемат по-скоро изчаквателна, а не отрицателна позиция спрямо предложението за въвеждане на заплащане според отработените часове. Пред "Дарик радио" вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов и зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров лаконично коментираха, че са за промяната в подхода, но същевременно подкрепиха оставането на минималната работна заплата като понятие. Съюзът на работодателите (СРБ) има компромисен вариант, с който правителството ще може да изпълни предизборните си обещания, а интересите на работодатели и работници ще бъдат в еднаква степен защитени, заяви Васил Василев. Организацията предлага минималната почасова ставка да бъде фиксирана на 85 ст. на час, която съответства на 150 лв. месечно при осемчасова дневна заетост, или 166 часа за месец. СРБ е готов да подкрепи намерението на правителството за увеличаване на минималната работна заплата с 25%, само в случай че минималната почасова ставка бъде въведена официално с нормативен акт, направи уговорка Василев. Засега синдикатите нямат ясен отговор. Пред "Дарик радио" зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров повтори предложението МРЗ да продължи да действа, като се обвърже с прага на бедност и се индексира всяка година с определен процент. Според вицепрезидента на "Подкрепа" Димитър Манолов пък в голям брой от колективните трудови договори възнаграждението на работниците е обвързано с МРЗ. Ако тя не се повиши, тези хора също ще бъдат засегнати, допълни той.
По данни на Националния осигурителен институт (НОИ) около 90% от всички заети се осигуряват при осемчасова дневна заетост. Едва два процента официално работят по седем часа на ден, а 5.6% са на половин ден. Над една пета от всички осигурени плащат вноски върху доход до 150 лв. Четиридесет и пет процента от заетите се осигуряват върху доходи между 120 и 240 лв. месечно, други 18% начисляват вноските си върху заплати до 360 лв., а всеки десети плаща за доход между 360 и 480 лв. Сега в България минимална заплата получават само хора без квалификация или с минимални умения. От тях 103 хил. души са заети в услугите и търговията, а 187 хил. се водят нискоквалифицирани работници. Анализатори обаче предупреждават, че съкращаването на разликата в заплащането на ниско- и висококвалифициран труд ще намали у по-добре платените стимула да работят. Министърът на труда Христина Христова коментира, че резултатите от преговорите за минимални осигурителни прагове сочат, че шефовете на компании повишават заплатите доброволно. Тя допълни, че голяма част от регистрираните официално на минимална работна заплата получават допълнителни надбавки. По думите й с увеличението на МРЗ тези пари ще излязат от сивия сектор.
