Бизнесът и синдикатите предлагат реформи в начинанието "От социални помощи към заетост" - повече пари за обучение и пренасочване на наетите безработни в други области
Работодателите и синдикатите смятат, че програмата "От социални помощи към заетост" трябва да продължи, но за по-голяма ефективност в нея трябва да се направят съществени промени. Това показа
проверка на "Сега". Първа лансира своите предложения КТ "Подкрепа". Миналата седмица лидерът й Константин Тренчев предложи 10% от парите и от заетите да бъдат изпратени да работят по археологически
разкопки. Според него това ще доведе до трайна заетост. "Археологически обекти, докарани до вид за посещения, ще създадат работни места за пазачи, продавачи на билети и екскурзоводи. Отделно те ще
привлекат чужди туристи, които ще спят в хотели, ще плащат и за други услуги. Всичко това ще създава брутен вътрешен продукт", аргументира се Тренчев.
Според КНСБ, проектът е изначално сбъркан. "Тази програма започна с наливането на огромни средства и беше предназначена за голям кръг от хора, което я обричаше на неефективност", смята
зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. В другите страни в Европа, където също има подобни програми, се цели не създаване на заетост, а връщането на трудови навици.
Затова, според КНСБ, програмата "Шулева" трябва да бъде ограничена до 50-60 000 души. В момента по нея се трудят над 100 000. А част от 165 млн. лв., предвидени за програмата за догодина, да бъдат
насочени към две мерки, които за тази целева група ще дадат по-добри резултати - обучение и професионална квалификация. "Тези хора трябва първо да бъдат ограмотени, за да могат поне да четат и
пишат на български. След това трябва да се премине към елемента чиракуване, за да се създадат у наетия нови умения. Така дълготрайно безработните ще станат по-конкуретоспособни", разясни Пламен
Димитров.
Той припомни, че вече втора година не е заработил един от компонентите на Социалноинвестиционния фонд - отпускането на средства за квалификация и преквалификация. 1/3 от 50-те млн. долара, които ни
даде Световната банка за този проект, или около 15 млн. долара, трябва да отидат за обучение на безработните. "Като се заделят 1/3 от средствата по "От социални помощи към заетост" и се използва по
предназначение част от заема от Световната банка, може, без да се увеличават средствата от бюджета, да се дадат значително повече средства за обучение и квалификация на безработните", допълни
Пламен Димитров.
Пренасочване на част от средствата предлага и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). В момента работодателите най-активно използват насърчителните мерки на правителството за наемане на
младежи на стаж. От палатата ще настояват догодина да се насочат повече средства към тази програма.
Зам.-председателят на БТПП Георги Чернев смята, че за контингента ниско образовани и ниско квалифицирани безработни програмата "Шулева" е добра възможност. Той обаче препоръчва да се въведат
промени в регламента, по който работят безработните, защото сегашният затруднявал кметовете. Кметът на с. Кладница, Пернишко, например, му се оплакал наскоро, че заради норматива, който имат
наетите по програмата, се наложило 6 дупки по пътя да бъдат запълвани 2 месеца - три през първия месец и още три - следващия.
Като недостатък на сега действащата система за борба с безработицата Чернев посочва и липсата на мащабно изследване на нуждите на пазара на труда. Според него трябва да се наблегне на
професионалното обучение на база на подробно проучване на нуждите на работодателите. Трябва да се изравнят и условията, при които предлагат обучение за безработни специализираните центрове и
училищата. В момента първите плащат 20% ДДС, а вторите са освободени от данък.
Според Българската стопанска камара (БСК) трябва да отпадне условието работата на наетите по програмата "От социални помощи към заетост" да не е свързана с реализиране на печалба.
Зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян напомни, че тези хора в повечето случаи са без квалификация и при нормални обстоятелства трудно ще бъдат наети от реалния бизнес. "В крайна сметка, ако имат
нужда от тях, работодателите ще ги наемат и без програми", смята той.
ПРЕДИСТОРИЯ
Проектът стартира пилотно в края на 2002 г. по идея на бившия социален министър и настоящ икономически Лидия Шулева. Тя копира ирландския опит.
Идеята е държавата да плаща, за да бъдат наети на работа хора, които от години живеят на социални помощи. Така те ще създадат или ще си върнат трудовите навици. Оказа се, че контингентът на
програмата се състои предимно от ниско квалифицирани и дори неграмотни хора от ромски произход. Работодатели пък са най-вече общините. Безработните премитат улици, облагородяват градинки, пазят и
ремонтират общинска собственост. Основният дефект на начинанието е, че се върши малко работа за дълго време.
Държавата отпуска за всеки нает по една минимална работна заплата (120 лв. в момента). Тя плаща социалните осигуровки, но не и тези за безработица. Затова наетите нямат право на обезщетения, когато
престанат да работят по програмата. Могат да кандидатстват отново за социални помощи. Ако са уволнени дисциплинарно, ще трябва да чакат 6 месеца за помощи.
Частници също могат да наемат безработни по програмата, но при условие, че ги включат в дейности, които не реализират печалба - ремонт на работни помещения и др.
За 3 години програмата осигури работа на около 100 000 трайно безработни.
В края на юли социалното министерство прати известие на общините да имат готовност да съкратят до 70% от наетите по програмата и да поемат разходите за социални осигуровки. Това предизвика
недоволството на общините - те казаха, че нямат пари за осигуровки, но искат програмата да продължи. Социалният министър Христина Христова обяви, че безработните, наети по програмата, ще бъдат
пренасочени от общините към частни работодатели и неправителствени организации. Кметствата не са добри работодатели и не използват ефективно хората, аргументира се тя.
Междувременно общините започнаха масово съкращение на работещите по програмата "Шулева".
ЧЕЛЕН ОПИТ
В Ирландия, от която сме копирали програмата "От социални помощи към заетост", подобен проект работи успешно от 1987 г. Преди 18 г. там безработицата е била 20%, а в момента е 4%. Ангажираните по
програми в Ирландия обаче получават и солидна квалификация.
Успехът на програмата в Ирландия се дължи на няколко неща. Преди старта е била създадена работна група, която да проучи потребностите от специалисти и видове професии. Ирландското правителство е
определило приоритетни сектори от икономиката, в които ще привлича инвестиции, и е насочило по-голямата част от парите за квалификацията на работната сила в тях. Това обясни преди време Джон
Конкорън, консултант по въпросите на заетостта в Ирландия. "Ние привлякохме много предприятия и отрасли от чужбина, значително подобрихме нивото на квалификация на нашата работна сила, сключихме
споразумение с профсъюзите и работодателите във връзка с бъдещото развитие на нашата икономика", разясни още Конкорън.
Нито едно от тези неща не бе направено в България.
Комисарят на ЕС за трудовата заетост и социалните въпроси Ана Диамандопулу даде на 10-те нови страни-членки на Евросъюза Ирландия за пример в намаляването на безработицата чрез инвестиране в
хората. "В сравнение с разходите за инфраструктурата инвестициите в хора често имат по-голяма възвращаемост, макар да изглеждат по-малко осезаеми", напомни Диамандопулу.
