Когато през 1997 г. в японския град Киото беше приет Протокол за ограничаване на вредните емисии, изпускани в атмосферата, той беше приет с огромен ентусиазъм.
Съвсем малко след това се разбра, че еуфорията е била малко преувеличена. След като през 2001 г. САЩ подписа документа, може да се каже, че той беше "забравен".
Неотдавна се възобновиха преговорите за намеренията на Русия да ратифицира съглашението. Ако това стане, ще бъде сериозен тласък за изпълняване на задълженията на ЕС, Япония и Канада, които иначе
твърдо демонстрират намеренията си да изпълняват изискванията на документа.
Ако Русия продължи да води за носа всички останали по повод ратификацията на Протокола, той неминуемо ще изгуби актуалността си. Евентуалният провал на споразумението от Киото ще стане горчив урок
за всички, които смятат, че това е пътят за разрешаването на проблемите с вредните емисии.
Такова развитие на обстоятелствата пък няма да бъде сюрприз за многочислените критици на текста, на първо място-САЩ, които смятат, че ограниченията на Протокола са един вид "усмирителна риза",
надяната върху икономиката й.
Това, че всъщност документът не направи нищо съществено и е далеч от съвършенство, поставя редица въпросителни за бъдещето на идеята след приключването на неговото действие след 2012 година.
А и от момента на приемането му досега, изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата се е увеличило с 11%. По прогнози на американския World Resources Institute, към 2020 г. те ще се повишат с още
50%.
