За "Банка на клиента", в гласуване в интернет, в което са участвали над 25 хиляди души, е определена "Уникредит Булбанк"
"Първа инвестиционна банка" стана "Банка на годината". Това заяви председателят на Асоциация "Банка на годината" Валентин Панайотов по време на пресконференцията по повод 20-годишнината от основаването на наградата. Трезорът получава и награда за пазарен дял.
С две отличия е и "Райфайзен банк" - наградата за ефективност и приза "таен клиент".
За най-динамично развиващата се кредитна институция е обявена "Корпоративна търговска банка".
Наградата за чуждестранен банков клон печели "Ситибанк", а за банка на клиента - "Уникредит Булбанк".
По думите на Валентин Панайотов, тази година се отчита лек спад в електронното гласуване за "Банка на клиента" - 25 300 човека. През миналата година броят им достигна 30 хил.
Досега този приз са получавали "УниКредит Булбанк", "Първа инвестиционна банка", "Юробанк И Еф Джи България", "Корпоративна търговска банка" и др.
Първенците в банковия сектор се класират в 7 отделни категории: пазарен дял, ефективност, динамикана развитието, банка на клиента, чуждестранен банков клон и големия приз – Банка на годината. И тази година Асоциация Банка на Годината направи независимо проучване на стотици банкови клона в страната и според резлутатите ще излъчи наградата на Тайния клиент – оценка за директната работа с клиенти на фронт офисите в банките.
Членове на Комитета на Асоциация „Банка на годината" са Андрей Пръмов (съпруг на Меглена Кунева), председателят на Сметната палата Валери Димитров, Саша Безуханова от HP, председателят на Асоциацията Валентин Панайотов.
На официална церемония тази вечер призът "Банка на годината" се очаква да бъде връчен от министър-председателя Бойко Борисов.
Наградите са учредени през далечната 1992 годинаи за своята двадесет годишна история критериите са се променяли и усъвършенствали заедно с развитието на банковата система в България.
Първите носители на приза "Банка на годината" вече не съществуват - някои, като Банката за земеделски кредит, например, "изгоряха" в голямата финансова и валутна криза през 1996 г. Други, като "Биохим" пък, смениха собствеността си, бяха преструктурирани и се превърнаха в български банки с чуждестранни собственици.
По време на конференция, предшестваща събитието „Банка на годината”, Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), постави интересни въпроси от гледна точка на
бизнеса - защо банковите лихви по кредитите се държат като цените на горивата: при поскъпване на петрола на световните пазари горивата у нас поскъпват, а при спад цената намалява с много по-бавен
темп; защо България е единствената страна в ЕС, където базовият лихвен процент се определя като стойност от базов лихвен процент плюс надбавка за риск - по-нормалната практика е определяне чрез
Euribor плюс надбавка. Банките трябва започнат да носят част от риска по кредитите и да се държат като партньори, а не като НАП, коментира още Велев. Той подчерта, че БНБ трябва да коригира
методологията, по която класифицира кредитите. От общо 32 млрд. лв. кредити, 23 млрд. лв. са за суми над 1 млн. лева, а 5 милиона са на стойност до 1000 лева. Има значение и кои кредити са
лоши – малкото големи или многото малки, защото така ще може да се направи анализ кой най-силно е засегнат от кризата – бизнесът или физическите лица.
Велев посочи още, че независимо от факта, че у нас работят 24 банки и 6 чуждестранни клона и няма банков монопол, е налице монопол на кредитирането поради липса на други възможности, например
капиталовият пазар и фондовете за дялово инвестиране. Това, според него, спира икономическия растеж.
Банкерите у нас споделиха мнението, че пазарът е стабилен.
