Трудовият пазар на Великобритания и Ирландия става все по-трудно достъпен за българи и румънци, защото ги изместват граждани от 10-те нови държави - членки на ЕС
Трудовият пазар на Великобритания и Ирландия става все по-трудно достъпен за българи и румънци, защото ги изместват граждани от 10-те нови държави - членки на ЕС. За изострената конкуренция през
последните месеци съобщиха европейски медии и български агенции за работа в чужбина. Основната причина работници от страни извън ЕС да не са вече добре дошли е, че легалното им наемане е
сравнително по-скъпо и по-сложно на тамошните работодатели. Единствено двете островни държави и Швеция оставиха трудовите си пазари отворени за източноевропейци след разширяването на 1 май, но
тревожната за българите тенденция се наблюдава и в страни с ограничен достъп като Холандия, Дания, Испания. За сметка на това от май до август заявките за работа в Ирландия от новоприетите в ЕС
държави от Централна Европа са се увеличили с драстичните 1000% в сравнение със същия период на 2003 година до 23 000 души, писа "Айриш таймс". Във Великобритания кандидатите за работа от новите 10
са нараснали с 8000 души след 1 май, като общият брой на чужденците, кандидатстващи за работа, е 24 000, сочи статистиката на Хоум офис. В същото време ирландски и британски компании отказват да
сключват нови договори с работници от България и в още по-голяма степен - да подновяват изтичащите, съобщиха местни медии и български трудови посредници. Причината е, че, за да наеме гражданин на
страна извън ЕС или да поднови вече съществуващ договор с такова лице, ирландският работодател трябва да осигури разрешително за работа, което струва 500 евро. Такова разрешително обаче не е
необходимо за работниците от новите 10 в ЕС, което наред с по-ниските надници и липсата на достъп за тях до много социални придобивки, свързани с полагането на труд, ги прави далеч по-евтина
работна ръка. В Ирландия българи, румънци и други граждани на трети страни са уплашени, защото работодателите само изчакват да изтекат договорите им, за да наемат на тяхно място хора от новите
държави-членки. Това съобщи наскоро пред "Айриш таймс" членът на ирландската работна група срещу расизма SIPTU Антон Маккейб. "От българи, румънци и филипинци чувам напоследък, че цялата атмосфера
на работното им място рязко се е променила след 1 май", твърди Маккейб. Той допълва, че в много случаи хората, голяма част от които са на работа от четири-пет години и са изтеглили семействата си,
дори не знаят дали работодателят им смята да ги остави на работа. Това ги изправя пред опасността от депортиране, предупреждава Маккейб. Според данните на SIPTU такова е положението най-вече в
месарския сектор и кетъринга. Тревожната за българите ситуация беше потвърдена и от трудови посредници в София. "Обикалянето по министерства за набавяне на всички необходими документи отнема на
ирландския работодател поне 4 месеца", каза пред "Дневник" управителят на посредническата компания "Глобъл сървисис" Костадин Тодоров. "Никой собственик на предприятие, който се нуждае спешно от
работници, не иска да се занимава и да плаща такси, след като пред портала му буквално чакат тълпи от поляци и словаци", допълни той. В Ирландия от общо 23 000 кандидати за работа от новата десетка
в ЕС през последните четири месеца 11 000 са поляци, а това е четирикратно увеличение спрямо същия период на 2003 г. Други са 5000 литовци и повече от 2000 са чехи и словаци, сочи статистика,
цитирана в "Айриш таймс". През първите два месеца след разширяването на ЕС малко над 8100 източноевропейци са се записали в трудовите регистри на Великобритания, като огромната част - над 14 400,
вече са били на Острова и просто са легализирали престоя си. Около 60% от тях са поляци. Според властите във Варшава след 1 май около 15 хиляди поляци са отишли да търсят работа във Великобритания,
но близо 8 хиляди скоро са се върнали и вероятно ще повторят опита си в следващите месеци. Освен чисто формалните недостатъци от наемането на българи на работа в Западна Европа проблем се оказва и
неблагоприятният имидж, който част от сънародниците ни си създават в чужбина. По думите на Костадин Тодоров в Дъблин пребивават не по-малко от 10 - 15 хил. българи с криминално минало и фалшиви
документи и опасенията на местните работодатели, че ще попаднат на някой от този контингент, са големи. Дискредитация на професионалистите има и заради немалкото случаи, когато недоволни работници
просто си събират багажа и напускат без предизвестие, без дори да си вземат документите за социално осигуряване и стаж, допълва собственикът на компанията Т&Т за набиране на строителни
работници в Испания Тодор Блажев. За работодателя в този случай остава да издирва работника си в България и да се опита да го съди, което във всички случаи ще отнеме повече време и ресурс,
отколкото е компрометирането пред партньорите и спазването на договорите за изпълнение, допълни предприемачът. Удар върху имиджа на българите и румънците на Острова нанесе и скандалът в края на
март с издаването на бизнес визи въз основа на фалшиви документи, в резултат на който подаде оставка заместник-министърът по имиграционните въпроси Бевърли Хюз, а издаването на всички видове
разрешителни за пребиваване беше замразено до края на май. Българите, които успееха да намерят работа във Великобритания и Ирландия, досега можеха да разчитат на добри доходи, коментират
посредниците. За преработващата промишленост се търсят млади хора - до 30 г., като примерната надница е около 5.50 паунда на час. Договорът обикновено е за 1 година, като два месеца след изтичането
може да се кандидатства повторно. За медицински сестри и главни готвачи няма ограничения във възрастта. Готвачите могат да си докарат между 12 и 20 хил. паунда годишно в зависимост от
квалификацията им, като някои по уговорка с работодателя получават и безплатна квартира или храна. Заради добрата им квалификация българите са предпочитан персонал за дейности като хотелиерство и
ресторантьорство, здравеопазване, преработка на месо, риба и други хранителни продукти, казват посредници.
Макар че все още липсват данни за всички държави - членки на ЕС, работниците от новите членки, изглежда, са на път да изместят останалите чужденци дори и в държавите, които наложиха ограничения
върху достъпа им до своите трудови пазари. В Холандия например Центърът за заплати и заетост отчете 11 000 разрешения за работа на чужденци през май, юни и юли в сравнение със само 5000 за същия
период на миналата година. 8500 от разрешителните за работа са на поляци. В Дания националната имиграционна служба обработва 1150 заявки за работа, от които три четвърти са на поляци и литовци, а
само през юни издадените разрешителни са 525, писа местната преса. В Италия по 67.3% от всички чуждестранни работници идват от новите 10 държави- членки, предаде агенция АНСА през юли. Чужденците
представляват около 10% от работната сила в земеделието, обяви през юли съюзът на италианските фермери.
В Германия от близо 2 млн. работещи чужденци поне 1 милион са граждани на новите 10 страни-членки, сочат приблизителните изчисления на "Дневник" въз основа на данните на федералното министерство на
икономиката. Публикация в кипърското електронно издание "Сайпръс мейл" също отпреди няколко дни разкри, че гражданите на новите държави-членки, работещи на острова, правят успешен дъмпинг на
останалите работници, като се съгласяват да работят на по-дълъг работен ден срещу по-ниско от обичайното възнаграждение. Източноевропейците се захващат предимно с работа в земеделието,
строителството и останалите производства, където се полага тежък труд.Ако трудовите възможности за българи в Ирландия, Великобритания и Швеция продължат да се свиват, остават отворени опциите за
работа в Испания, Германия и някои други от 15-те досегашни държави в ЕС. В началото на седмицата в."Ел Паис" съобщи, че чужденци са заели 40% от всички нови работни места, създадени в периода юни
2003 г. - юни 2004 г. Според голямата испанска агенция за временна заетост "Адеко" за 12-те месеца в страната са започнали работа почти 137 хиляди източноевропейци, което е ръст от над 21% спрямо
предходния период. Наемането на работа в страните с ограничен достъп става въз основа на сключените с тях спогодби за заетост с различни условия. В Германия по-лесно се наемат строителни
специалисти, които работят по договор с български строителни компании, подизпълнители на германски предприемачи на местния пазар. Няколко други документа осигуряват сезонна заетост и възможност за
усъвършенстване на езикови познания за специалисти в хотелиерството и ресторантьорството, ученици в техникуми по хранене или за грижи за болни.
По програмата за усъвършенстване на познанията по немски квотата е 1000 души годишно за 12 месеца с възможност за удължаване с още половин година. Наемането става по договор с конкретен
работодател. С Испания има спогодба за заетост и разходите по подбора на персонала се извършват от българската Агенция по заетостта, а не от местния работодател. В Испания традиционно се търсят
селскостопански работници и шофьори, наскоро имаше оферта за електротехници и автомеханици. Спогодби за обмен на стажанти имаме с Люксембург, Франция и с Белгия, но процедурите за прилагането на
последните две още не са уточнени. Наскоро италианската област Ломбардия и Швейцария дадоха заявки за ограничен брой медицински сестри, сочат данните на Агенцията по заетостта. И на пазара за
медицински кадри обаче поляците представляват сериозна конкуренция на българите - през последните месеци Белгия, Холандия и Швеция набират такива специалисти с такова темпо, че полските власти се
притесниха, заради дефицит, че ще се стигне до криза в здравната система на страната им. Заплатите за лекари в тези страни са 10-15 пъти по-високи от тези в Полша и според специалисти поне 50% от
медицинския персонал сериозно обмисля да напусне страната. Точният брой на работещите в ЕС българи трудно може да бъде установен. Трудовите посредници са длъжни да регистрират в Агенцията по
заетостта всеки договор, сключен с чужд работодател. Това обаче рядко се прави, защото разходите по легализацията на документите в приемащата страна надхвърлят печалбата на посредника, особено
когато договорът е за малък брой хора, оплакаха се от Българската асоциация на частните трудови посредници.
