Ще разследват и приватизационните сделки с тях
Националната разузнавателна служба (НРС) да започне проверка и в 3-месечен срок да представи информация пред депутатите за създадения преди 1990 г. фонд “Задгранични дружества”, реши парламентът. Народните представители възложиха на правителството да създаде междуведомствена комисия, която да проучи състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държави средства в чужбина в периода до 1990 година, съобщи mediapool. Лъчезар Тошев от СДС обясни, че от 15 години вече се правят неуспешни опити за изясняване дейността на фирмите ни зад граница. В писмен отговор вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева обясни на депутатите, че в регистъра от 1994 г. дружествата са 311. Според Тошев обаче в него не фигурират вероятно още фирми, създадени по линия на бившата Държавна сигурност. Такива са например дружествата на научно-техническото разузнаване. Не е ясно колко от тези фирми са фалирали и какви са загубите на държавата, каза Тошев и даде за пример Германия, където е фалирало дружеството "Льотерверк". Загубите за българската страна са били над 30 млн. германски марки. По време на дебатите Йордан Нихризов посочи, че от 1983 г., когато дружествата са били 101, броят им непрекъснато нараства, а сумата, с която те са кредитирани, е неизвестна. Според него това "странно" съвпада с периода, когато България започва да взима външни кредити. Те висят като воденичен камък на българската икономика, защото трябва да бъдат върнати, добави социалдемократът. По искане на Димитър Стефанов от БЗНС-Народен съюз ще се проверяват и приватизационните сделки със задгранични дружества, които също са около 50. По-късно Нихризов обясни, че през 1985 г. е създадено задграничното дружество "Булгарлизинг" за търговия и доставка на машини и съоръжния, както и инвестиционни проекти. След излизането на Указ 56 на Министерския съвет, с който се разрешава фирмена дейност, то е преструктурирано в акционерно дружество и то без решение на кабинета. Сега наследниците на фирмата имат претенции към нейни предприятия, като "Финтекс"-Габрово и "Дунавска коприна"-Русе. С указа законово е подготвена тихата им приватизация, твърди социалдемократът. Една от схемите за злоупотреби била създаването на дружество и след източването му то да се приватизира. Така партийни величия се превърнали в капиталисти. Сред задграничните фирми, които са изброени в регистъра, са дружествата на "Балканкар" в чужбина - "Рекорд" във Верликобритания, "Конор" в Швейцария, Сетеф във Франция, както и тези на "Булгартабак". В списъка фигурират още "Агрокомерс", "Пимекс", "Тератон", "Металхимкомерс и др. Подробностите за дейността и местонахождението им обаче са служебна тайна. Затова депутатите днес гласуваха министърът на икономиката да декласифицира тази информация. Румен Овчаров от Коалиция за България поиска междуведомствената комисия да проверява и дейността на държавните органи по управление на държавната собственост в тях след 1990 година. Имам съмнения, че тази държавна собственост не е управлявана по най-добрия начин, напротив, че е допуснато разграбването и източването на тези дружества и то с подкрепата на определени политически сили. Когато видим резултатите от комисията, ще имаме и конкретна информация за това, добави Овчаров. На въпрос кой има интерес през тези години информацията за българските задгранични фирми да не стане публична депутати от различни групи коментираха, че БСП твърдо се е противопоставяла на идеите за комисия или разследване, а дружествата са създадени по времето на БКП. Днес обаче червените депутати подкрепиха решението. Парламентаристите решиха още, че през следващите три месеца БНБ трябва да им предостави копие от ревизионния акт от Българската външнотърговска банка и приложенията към него. Според Владимир Дончев от НДСВ обществото се нуждае да разбере къде отидоха парите на България, от кого се похарчиха, дали в момента съществува някаква информация в чии ръце са и дали не се правят опити те да се върнат обратно в България. Георги Божинов от левицата пък заяви, че БСП няма от какво да се притеснява заради дейността на задграничните дружества и затова подкрепя решението за проверка. Истината за дейността им не може да засегне нашата партия, може да засегне някои, които са действали от нейно име и са ползвали привилегиите, че са партийни членове, каза Божинов. Според него много от тях са сменили политическата си принадлежност и сега са лидери на други партии. Децата им са в гръбнака на сегашното управление, добави Георги Божинов. В края на януари лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че членът на Висшия съвет проф. Захари Захариев е подписвал договори с иракската петролна компания в качеството си на служител на българската фирма "Машиноекспорт", която през декември 2001 г. е получила лиценз от ООН за осъществяване на сделки по програмата "петрол срещу храни". Скандалът с външтотърговското дружество избухна след публикация на иракския вестник "Ал Мада" на списък с 47 политически партии от целия свят, които Саддам Хюсеин е подкупвал с петрол, за да си осигури подкрепата им. В списъка е и БСП, която според вестника е получила от бившия диктатор 12 млн. барела петрол. Проф. Захари Захариев беше депутат в 36-ото Народно събрание. Той е член на асоциация за приятелство "България-Ирак", чийто председател е Иван Славков, и е председател на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД, както и шеф на фондация "Славяни". Според електронния регистър "Сиела" Захариев никога не е бил в управителните органи на "Машиноекспорт". Станишев пък обясни, че фирмата "Машиноекспорт" никога не е финансирала БСП. Тогава шефът на БСП призна, че има случаи на членове на партията, които твърде волно използват името й за осъществяване на лични сделки.
