От Съюза настояват съдът да отмени като незаконосъобразен посочения член
Съюзът на застрахованите в България подаде жалба до Върховния Административен Съд срещу чл.4, ал.2 от Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането. Повод за жалбата е изискването за действителност на застрахователния договор, което въвежда Наредбата, по отношение на упълномощените водачи на МПС. Според Наредбата, застраховани са само тези лица, които са посочени в застрахователния договор. "Ние възразяваме категорично против такова определение, защото изискването за писмена форма на упълномощаване, което въвежда атакуваната разпоредба, не съществува нито в Закона за застраховането, нито в Закона за задълженията и договорите. Нещо повече – за да бъде едно лице упълномощен водач на моторно превозно средство, достатъчно е само устно упълномощаване. Това означава – при налична застраховка “Гражданска отговорност” на собственика на МПС, застраховани са и всички водачи, на които той е позволил да ползват (или правомерно са ползвали ) съответното МПС, без дори това да бъде упоменато където и да е, в какъвто и да е договор", коментират от Съюза. Ако в застрахователната полица застрахованото лице е посочило поименно само един или няколко водачи на МПС, застрахователят покрива само тяхната отговорност – плаща обезщетения само за причинените от тях вреди. Във всички случаи последствията са ясни – потърпевши са застрахованите лица, а с това и потребителите на застрахователния продукт “Гражданска отговорност” – всички ние, цялото общество. Наредбата за задължителното застраховане на «собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства» генерира и ще генерира проблеми, докато не бъде основно ремонтирана или спряна от движение. В жалбата се казва: „Чл. 4, ал. 2 от Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането не съответства на текстовете на Закона за застраховането /ЗЗ/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона за нормативните актове /ЗНА/. Атакуваната разпоредба противоречи на материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висока степен и не съответства на целта на закона. Налице са отменителни основания по чл. 12, т. 4 и т. 5 от Закона за върховния административен съд /ЗВАС/. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ЗЗ: “Застраховка "Гражданска отговорност" са длъжни да имат собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната”. Съгласно разпоредбите на чл. 36 и сл. ЗЗД за да бъде едно лице упълномощен водач на моторно превозно средство е достатъчно устно упълномощаване. Нещо повече, законът гласи, че правните действия, извършени от лице без представителна власт, не са нищожни, тъй като те могат да бъдат потвърдени. В тази насока е трайната съдебна практика – напр. Решение № 1276 от 6.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 215/2000 г., II г. о. и мн. др.“. Атакуваната разпоредба въвежда като изискване за действителност на застрахователния договор по отношение на упълномощения водач, последния да бъде изрично, поименно и в писмен вид упълномощен да управлява съответното МПС. Такова изискване за писмена форма на упълномощаването няма предвидено нито в ЗЗ, нито в ЗЗД. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, се казва още в жалбата. От Съюза настояват ВАС да отмени като незаконосъобразна чл. 4, ал. 2 от Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането.
