Роботи ще заменят нискоквалифицирания труд
1 млрд. евро се въртят в аутсорсинг сектора у нас. Това съобщи за "Монитор” Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация. По думите му браншът генерира 3% от БВП на страната.
Данните сочат още, че в сектора работят около 160 фирми, като 90 на сто от тях се намират в София, а останалите са в Пловдив, Варна и Бургас. За миналата година браншът отчита ръст от близо
20%.
Ако се запази този темп на развитие в следващите 4-5 години ще минем границата 6 на сто от БВП, прогнозира Бумов. Той обясни, че тази година се планира повечето фирми да имат двуцифрен ръст.
Най-големи ще са увеличенията при по-малки фирми и сегмента ИТ, които могат да достигнат ръст от 50-60 на сто. Освен това се очаква към декември в аутсорсинга заетите да са между 44 хил. и 45 хил.
души. В края на миналата година те са били около 38 хиляди.
У нас има цялата палитра от услуги, които различните бизнеси изнасят, като се започне от обслужване на клиенти и развитие на нови продукти и се стигне до центрове, които са вътрешни аутсорсинг
места, обясни експертът. И допълни, че има и няколко много големи центрове, които се развиват със софтуерни разработки.
Според Бумов най-голям дефицит за кадри има в сектора на информационните технологии. По думите му скоростта, с която се наемат служители, не отговаря на нуждите на бизнеса, макар че страната е
добре позната като държава, която произвежда качествени ИТ специалисти.
С работата и навлизането на електронното управление се очаква държавната администрация също да стане клиент на аутсорсинг компаниите. В развитите пазари като САЩ те са основен потребител в бранша.
В Европа тази тенденция сега започва да навлиза и то в големите страни. У нас такива са единични случаи, заяви още Бумов.
Експертът счита още, че неразделна част от електронното управление е и използването на нови бизнесмодели. Чрез въвеждането на различни електронни услуги и обслужването на гражданите на едно гише,
част от дейностите на администрацията могат да преминат в управлението на частния сектор, посочи Бумов.
Автоматизация и стандартизация са двете посоки, в които ще се развива секторът. При автоматизацията става въпрос за работа, която изисква по-ниско образовани хора, да се роботизира. Например след
като пътник се чекира на летище, преди да отиде в зоната за контрол, някой проверява бордната карта. Това на много европейски аерогари става автоматично, обясни Бумов.
