Половината от неработещите висшисти са изразили мнението, че не могат да намерят работа по специалността
Около 330 000 души са демотивираните българи - тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят, не се осигуряват и не са регистрирани в бюрата по труда. Това показват данните от
целевото проучване на изследователски център "Тренд", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт", представени в София от социолога Евелина Славкова. Изследването е направено в периода между
10 и 28 септември и е представително за целевата група, уточни Славкова, цитирана от Дарик. В извадката са попаднали 1123 души.
Над 80 на сто от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12 на сто от тях никога не са работили, показва изследването. Близо 47 на сто от тях не си търсят работа, тъй като
твърдят, че няма работа за тях. Около 13 на сто посочват причина, че ги издържат роднини. Половината от неработещите висшисти са изразили мнението, че не могат да намерят работа по специалността
По-голямата част от анкетираните (47 на сто) са заявили, че биха започнали работа за възнаграждение между 500 и 1000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е между 1001 и 1500
лева.
По отношение на възрастта най-голям е процентът на младежите между 18 и 29 години. "Трябва да отчетем тук, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална
реализация", отбеляза Евелина Славкова.
Най-голям е процентът на демотивираните българи със средно образование - 53 на сто, следват на хората с основно образование - 26 на сто, начално - 9 на сто и незавършено - 3 на сто. Данните сочат
още, че малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени.
Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и член на Института за икономика и международни отношения заяви, че това е обществен проблем, защото той генерира бедност
и разделение в обществото. Затова, за да се разреши този проблем, трябва да се намери цялостна концепция, смята Калфин. Според него трябва да се промени подходът към тези хора. По думите му
резултатите от изследването показват, че това, което се прави в политиките по насърчаване на труда, не е насочено към тези хора.
"Политиките на пазара на труда на България са основани на това безработните да са активни. Демотивираните хора не са активни. Това означава, че в политиките, които ние имаме, трябва да се направи
някаква принципна промяна, така че тези хора да се мотивират", каза Калфин.
Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика отбеляза, че демотивираните българи представляват около 10 на сто от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям
ресурс.
