Идеята за гъвкаво пенсиониране за хората с недостигащи до 24 месеца стаж и възраст струва 80 милиона лева
Около 34 хиляди българи няма да могат да се пенсионират през тази година, защото не покриват условията. Това означава, че нямат необходимия стаж, възраст или и двете. Това показват разчетите на
Националния осигурителен институт (НОИ), представени пред социалната комисия в парламента. От НОИ обаче уточняват, че оценките за броя на хората с недостатъчен стаж са приблизителни, тъй като не
разполагат с пълни данни за всички осигурени отпреди 1997 г. Оттогава работи регистърът на осигурените лица, пише в днешнния си брой в. "Сега". Данните са по повод предложението на БСП да се въведе
възможност за гъвкаво пенсиониране. Левите депутати предлагат хората с недостигащ стаж или възраст да могат да се пенсионират 24 месеца по-рано от установените години, но да получават по-ниска
пенсия, като за всеки недостигащ месец сумата ще се намалява с 0.4%. Разчетите на НОИ показват, че това улеснение за възрастните би струвало 80 млн. лв. повече за разходи за пенсии само през тази
година. Предложението вече бе отхвърлено на първо четене в парламентарната комисия.
"По отношение на внесения законопроект за възможността за отпускане на пенсии в намален размер, считаме че това е отстъпление от ангажиментите ни да ограничим ранното пенсиониране", аргументира се
експертът в дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" Петя Малакова. Подобен е мотивът и на председателя на комисията Хасан Адемов (ДПС), който коментира, че "ранното
пенсиониране е силно застъпено в българското законодателство". Според Кодекса за социално осигуряване мъжете и жените без достатъчен стаж могат да се пенсионират на 65 г. с 15 години
осигуряване.
От БСП аргументират идеята си с това, че хората в предпенсионна възраст изключително трудно намират работа. "Голяма част от тях, не преобладаващата, но голяма част от тях отиват към системата на
социалното подпомагане. Гъвкавото пенсиониране би им дало възможност да се пенсионират, разбира се, при по-лоши условия и да не тежат на социалната система", обяснява на колегите си Георги Гьоков
от БСП.
Данните на Евростат за 2013 г. показват, че повече от половин милион българи между 55 и 64 г. са били икономически неактивни през годината, пише в мотивите на БСП. През 2014 г. от тази възможност
биха се възползвали предимно мъжете на възраст между 61 г. и 8 месеца и 63 г. и 8 месеца, както и жените на възраст между 58 г. и 8 месеца и 60 г. и 8 месеца Очакваният допълнителен брой на новите
пенсии през 2014 г. е около 10 хиляди.
Анализ на НОИ показа, че от 2000 до 2013 г. броят на пенсионерите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, е намалял с близо 400 хил. души, или с малко над 19%. Средният осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд, при пенсионерите с лични пенсии, е нараснал от 34.1 години за 2000 г. на 37.3 години за 2013 г. Общата възраст на пенсионерите с лични пенсии за стаж и
възраст се е увеличила от 67.7 години на 72.1 години за 13 години.
СМЕТКИ
Едва около 10% от възрастните хора получават пенсия над 500 лв. Под този праг са близо 1.972 млн. пенсионери. Около 200 хиляди все пак получават над заветните 500 лв., като тук са включени и около
43-те хиляди, ограничени на тавана от 840 лв. Тези разчети бяха подготвени от НОИ във връзка с предложение на "Атака" минималната пенсия да стане 500 лв. Законопроектът също беше отхвърлен на първо
четене в социалната комисия. Според НОИ, за да се изпълни предложението на депутатите на Волен Сидеров, месечно ще са необходими по 530 млн. лв., а годишно - около 6.4 млрд. лв. Това е 76% от
сегашните разходи за пенсии.
СЪПРОТИВА
Пенсионните фондове настояват Конституционният съд да се произнесе по спорните промени за вноската за втора пенсия, приети в края на миналата година. Девет от десетте дружества са изпратили писма
до президента Росен Плевнелиев и омбудсмана Константин Пенчев, в които ги призовават да сезират съда за текстовете, предложени от ГЕРБ, съобщи Медиапул. Според промените родените след 1959 г. могат
да избират дали да се осигуряват и в частен фонд или само в НОИ. Прехвърлянето изцяло към държавното осигуряване е необратимо. Задължителен избор къде да отиват парите им за пенсия трябва да
направят младежите, които за първи път започват работа след 1 януари 2014 г. Представителите на пенсионните дружества припомнят, че основният мотив за гласуваните набързо промени е правото на избор
на осигурените. Те обаче допълват, че и сега хората, родени след 1959 г., могат да посочат коя компания да управлява 5-процентната им вноска за втора пенсия. Освен това могат да променят решението
си по всяко време. Това ще е невъзможно, ако изберат само НОИ. Пенсионните дружества смятат, че хората няма да могат да направят информиран избор, тъй като е невъзможно да сравнят частното с
държавно осигуряване.
