Адвокати у нас се обявиха за създаването на регистър на медицинските грешки
4% от пациентите в Европа всяка година стават жертва на лекарски грешки. За България не може да се посочи с точност какъв е броят на пациентите, пострадали заради лекарска небрежност, защото такава
статистика не съществува. Това обяви адв. Мария Петрова, адвокат от Софийска адвокатска колегия, по време на семинар, организиран от Международния съюз на адвокатите, Висшия адвокатски съвет и
Софийския адвокатски съвет на тема "Медицинската отговорност - лекарската (медицинската) грешка и застраховката "Професионална отговорност", съобщи агенция Кросс.
Семинарът имаше за цел и да се направи своеобразно "сверяване на часовниците" след проведения преди две години семинар на тема лекарски грешки - какво се е променило в рамките на това време, как
стои въпросът с необходимите промени в законовата уредба и със задължителната застраховка на практикуващите медици.
По време на семинара беше отбелязано, че в областта на медицинското право законодателството в България е оптимизирано. Сред промените през последните няколко години бяха отбелязани промените в
здравното осигуряване, връщането на арбитражните комисии, въвеждането на Националната здравна карта и други.
Адв. Силви Уелш пък разказа за принципите на медицинското право във Франция. Тя подчерта, че в родината ѝ именно съдиите са водещи, що се отнася до промените в законодателството като цяло.
Преди близо 15 години във Франция е въведен терминът "невиновна виновност", който се прилага в случаите, когато лекарят не е допуснал грешка, но пациентът е бил увреден. В такива случаи пациентът
може да бъде обезщетен, като обезщетението се изплаща от специално създадена за целта служба, която разполага със субсидия. В закона се въвеждат и клаузи за споразумение, като алтернатива на
обикновено много продължителната съдебна процедура по медицинските спорове, при която понякога се чака 3 години само за решение на първа инстанция, уточнява "Правен свят". Споразумението се
преценява от комисия от лекари, юристи, застрахователи. Комисията дава заключение за наличието на вина на базата на експертиза, която се заплаща от държавната служба за обезщетения при лекарски
грешки. Ако се прецени, че е налице вина, плаща застрахователят, при невиновна отговорност - службата. Цялата процедура по споразумението отнема обикновено около година без да се минава през съд.
Само ако службата откаже да плати, потърпевшият ще трябва да отиде на съд.
Според Уелш когато се стига до медицински спорове, често процедурите отнемат много време и за да се преодолее това, е въведена възможност за споразумение - пациентът попълва формуляр, който подава
пред комисия и се извършва експертиза, която е безплатна за него, на лекарите се заплаща от същата служба.
По време на семинара беше обсъден и проблемът с информираното съгласие. Според закона във Франция лекарят има задължението да информира пациента за всяка стъпка от неговото лечение, като има
изключение само в случаи на спешност. Ако се стигне до съдебен спор, именно лекарят е този, който трябва да докаже, че е информирал пациента за лечението му.
В България информираното съгласие често е формално, като в някои случаи дори се подписва в регистратурата, а лекарят по-късно се разписва на формуляра. Прилага се практиката, пациентът да е длъжен
да декларира, че няма алергия към определено вещество, включено в процеса на лечение, без да знае дали е така и без да е бил проведен тест.
Участниците в семинара отбелязаха, че това е един от проблемите, които трябва да бъдат поставени на дневен ред. Освен това е необходимо и създаването на регистър на медицинските грешки.
Това е вторият семинар, организиран на тема лекарска грешка в същия формат. Първият бе през 2014 г., уточнява "П равен свят". Целта е сложната проблематика за медицинската отговорност да бъде
разгледана интегрално (в нейния гражданскоправен, наказателноправен и административноправен аспект, с оглед на дисциплинарната отговорност, застрахователни проблеми и т.н.), съвместно с
представители на различни юридически професии – адвокати, съдии и научни работници, както и лекари, застрахователи и др.
