Повече пари за работа и за най-уязвимите в бюджета за 2017 г.
Минималната работна заплата за 2017 г. ще е 460 лв., така както е планирана в тригодишната бюджетна прогноза. Това увери пред БНР министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по повод протеста на работодателските организации за увеличението на най-ниското месечно възнаграждение с 40 лв. от 1 януари, пише в. Стандарт. БСК, БТПП и АИКБ изказаха недоволство, че бюджетите на държавата и на НОИ за догодина вече са сметнати с по-високия размер на минималната заплата, без преди това тя да е обсъдена със социалните партньори. Те дори поканиха на среща днес синдикатите, за да коментират размера на минималната заплата за 2017 г., както и да стартират консултации за приемането на механизъм за определянето й. Според бизнеса ръст от 9.5% на минималната заплата за догодина "не почива на обективни икономически съображения и не отчита фактори като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на БВП". Част от работодателските организации призоваха минималната заплата за 2017 г. да се запази без промяна на 420 лв.
"Предвиждаме промяна в механизма на определяне на минималната работна заплата, като приемем Конвенция 131 на Международната организация на труда, в която са посочени параметрите, от които трябва да зависи тази величина. Това ще даде балансираност и предвидимост", заяви министър Зорница Русинова. Новият механизъм обаче ще се приложи за 2018 г. За тогава ще се вземе и решение какво да е бъдещето на минималните осигурителни прагове, които за 2017 г. работодателските организации отказаха да договарят.
В Бюджет 2017 ще бъде увеличено финансирането към най-уязвимата част от нашето общество и за активизиране на повече хора да бъдат включени в заетост, съобщи още министър Русинова. Работодателските организации вече призоваха бюджетът на Националния план за действие по заетостта за 2017 г. да се увеличи, след като няколко години поред той e замразен на 73 млн. лв. Според бизнеса това е работеща мярка за намаляване на безработицата и повишаване нивото на заетостта.
Предвижда се от началото на следващата година семействата на децата с увреждания да получават повече средства, припомни министър Русинова. За децата с над 90% увреждания се предвиждат 930 лв. месечно, а сумата няма да зависи от доходите на семейство. За децата със степен над 50 до 70% е 350 лв., а между 70 и 90% - 450 лв. За стимулиране на по-ранното завръщане на майките на пазара на труда ще се въведе добавка към заплатата им. Тя ще е 50% от обезщетението за майчинство, което на практика означава получаването на половин заплата допълнително. Тази мярка ще важи само за периода от четвъртия месец на бебето до навършването му на една годинка.
Предвиждат се и мерки за стимулиране на по-ранното завръщане на майките на пазара на труда. Ако майка се върне на работа в първата година след раждането, тя ще получава, освен заплатата си, и 50% от майчинството, обясни Русинова. Има и стремеж да бъдат мотивирани работодателите да изграждат кътове за отдих и детски градини там, където хората се трудят. Няма да пада таванът на пенсиите. Пенсионната реформа предвижда повишаване на осигурителните вноски с един пункт.
Русинова допълни, че се предвижда на всеки 6 месеца работодателите, синдикатите и местните власти да подготвят прогнози за нуждите от работници. Изключително важно е хората, които завършват образованието си да имат механизъм да започнат бързо работа, допълни тя. Над 40 000 семейства с първокласници ще бъдат подпомогнати тази година, а над 20 000 души получават топъл обяд по различни програми в 100 общини у нас, отчете министърът. До края на годината трябва да са готови законодателните промени, свързани с ТЕЛК-овете, допълни Русинова. Целта е по-адекватно да бъдат оценявани възможностите на хората с увреждания и шансовете им за завръщане на пазара на труда, а не отнемане на права, категорична е тя.
