Линията на бедността за последното тримесечие на 2015 г. е 296 лева, като с този доход на човек живеят около 30 процента от семействата у нас
С 560 лева на човек трябва да разполага 4-членно домакинство на месец, за да посреща нормалните си потребности за храна и сметки. Това показва изследване на КНСБ за издръжката на живот към края на
предходната година.
Стойността на издръжката е спаднала с 0.1 процента на годишна база, което показва дефлация и задържане на потреблението. Линията на бедността за последното тримесечие на 2015-та е 296 лева, като с
този доход на човек живеят около 30 процента от семействата у нас.
Средната работна заплата спрямо края на 2014 година се е вдигнала със 7.8 процента, но броят на наетите на работа се е увеличил едва с 0.9 процента.
Ето и констатациите на КНСБ:
В края на 2015г. стойността на издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) достигна сумата от 560,55 лв. За да покрива разходите за храна, за образование,
здравеопазване и поддържане на жилище, следва общите месечни доходите на този тип домакинство да бъдат около 2 242 лв.
В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава задържане на същите нива на издръжката на живота, а на годишна база се отчита намаление от 0.1%.
Тримесечните темпове разгледани в динамика отчитат колебания около и малко над нулата. Това показва, че все още икономиката на България трайно и устойчиво не се е отдалечила от
дефлационните процеси, които доминираха в страната през последните две години.
Основните фактори, довели до ново годишно намаление на нивата на издръжката на живота:
До настоящия момент общото ценово равнище се диктува основно от динамиката на цените на петрола. За едногодишен период цената на петрола на международните пазари намалява с 43.4
%. Този ценови спад обаче частично стига до потребителите. За същия период общото намаление за групата на горивата и смазочните материали за ЛТС е с 11.6%. Значителният дял на преките и косвените
данъци в цената на горивата ограничават поевтиняването на суровината да имат директно изражение в понижаване на цената и на произведените петролни деривати.
Следствие от спада на цените на петрола е поетапното намаление на цените на природния газ, като в рамките на 2015 г. кумулативното намаление е с около 31%. Съответно тази ценова
динамика доведе до намаление на цените на топлоенергията - средно с 15% от началото на годината.
Руското ембарго също оказа натиск за низходящата динамика, както на международните борси, така и на вътрешните цени на селскостопанските продукти. На българския
аграрен сектор се отрази, както пряко – поради невъзможността за износ на определени български продукти за Русия, така и косвено – поради пренасочване на нереализираната на руския пазар европейска
продукция към вътрешния пазар на ЕС. Това доведе до натиск за понижение на цените на съответните продукти на европейския пазар, а оттам и в България.
Освен прякото влияние на цените на основните суровини съществен принос за трайната дефлация има прилаганите икономически подходи на рестриктивно бюджетиране. Рестриктивните
бюджети потискат заплатите и пенсиите, пречат за деблокирането на вътрешно потребление. Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата
нараства едва с 2% (трето тримесечие на 2015 г.), след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да
доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала и съживи икономиката на страната.
Динамика на цените в потребителски групи
Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живот има различни измерения за отделните стокови групи.
При хранителните стоки се отчита спад спрямо предходното тримесечие с 0.1%, а на годишна база ръст с 1.0%. Нарастване на тримесечна база се наблюдава при групите:
Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване - с 5.5%;
Захар и захарни изделия с 9% (захар с 2.5%);
Яйца с 0.5%
Спад на цените се отчита при:
Плодове и плодови консерви с 9.0%, (цитрусови плодове в диапазон между -23 до 42%);
Месо и месни продукти с 0.5%;
Кафе, какао, чай с 1.2%.
При нехранителните стоки се отчита задържане на ценовите нива спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намаление с 1%.
Нарастване на цените е регистрирано при групите:
Образование и свободно време с 0.9% (книги, учебници, спортни дейности и услуги свързани с образованието в диапазон от 0.3 до 1% );
Облекло, обувки и лични принадлежности с 3.6%;
Хотелиерски услуги и почивно дело с 1.5 %.
По-силно изразено е намалението при групите:
Транспорт с 0.7% ( "Автомобилни бензини, горива и моторни масла” са намалели с 2.4%);
Осветление, отопление и енергия с 2.9%.
Границата на бедност в стойностно изражение достига до 295,55 лв. на 1 лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0.1%, а на годишна с 0.6%. Групата на хранителните стоки от
типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, бележи ръст от 1.3% на годишна база. Това показва че по-скоро нарастват цените
на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.
Необходимите средства за издръжката на живот, сравнени с данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на тримесечен общ доход (за трето тримесечие 2015 г., НСИ), показват следните
тенденции:
0% са с общ доход на 1 л. от домакинство под издръжката за бедните домакинства (до 296 лв.), или около 2 млн. и 200 хиляди лица.;
с общ доход на 1 лице от домакинство от 296 до 561 лв. са 48% (или над 3,5 млн. лица). Тази група запазва относително стабилност на годишна база. Доходите за около 1/3 от тези
домакинства гравитират по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при непредвидени ситуации, като
загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.
домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (561 лв.) са 22% (около 1 млн. 500 хил. лица).
Делът на лицата под линията на бедност разгледан по тримесечия редува периоди на намаление и увеличение, което основно се дължи на динамиката на общия доход. За деветмесечието общият доход на лице
средно нараства с 3.4% на годишна база, като най-висок пик от 5.6%, отчита през трето тримесечие (след като през първото бележи ръст от 0.8%, а през второто 3.7% на годишна база). За нарастването
на доходите съществен принос имат увеличението на доходи от регулярни трансфери от други домакинства с 23.7%, от други обезщетения и помощи с 16.7%, от собственост с 10.1%. До голяма степен това
обуславя символичното намалението на делът на лицата под ЛБ в последното тримесечие на годината, защото бюджета на този тип домакинства силно се влияе и зависи от тези източници доходи.
Около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота, в края на 2015 г. Тези данни показват, че продължава статуквото на
самоограничаване и отлагане на плащания, защото жизнения стандарт остава непроменен, поради липса на динамично и устойчиво нарастване на доходите. Това налага необходимостта от адекватни
политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.
Динамика на средната работната заплата (СРЗ) и наетите лица
След продължилата повече от шест години политика на "замразяване на доходите” и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, през анализирания период е налице относително умерено
нарастване на средната работна заплата. Все още обаче повишението на работната заплата почти не се усеща, тъй като базовия й размер е на изключително ниски нива. Това показва, че нарастването на
работната заплата не е с необходимите темпове, за да се достигне по-висок стандарт на живота и да повлияе за задържането на квалифицираните работници в България.
Допълните изчисления въз основа на официалните данни за наети лица и средна работна заплата позволяват да се очертаят някои по-важни констатации за деветмесечието на 2015 г.:
Размерът на средната работна заплата отчита нарастване средно със 7.8% спрямо същия период на предходната година. През този период наетите лица нараства едва с 9%, или с около 19
хил. лица.
По-осезаемо намаление на наетите лица, съпроводено с намаление на средната работна заплата се наблюдава в "Производство на тютюневи изделия” съответно със спад от 5.8% на наетите
лица и спад на СРЗ със 7%, "Добив на нефт и природен газ”, наетите намаляват с 11.2%, а СРЗ с 0.8%, "Производство на основни метали” наетите намаляват с 5.6%, а СРЗ с 0.2%.
Източник: НСИ и изчисления ИССИ на КНСБ
Отрасловият анализ показва разнопосочни тенденции. Въпреки че са налице индикации за нарастване на промишленото производство, в редица браншове не е налице готовност за
повишаване на работната заплата и заетостта. На годишна база промишленото производство отбелязва положителни знаци вече 13-и пореден месец, като през м. Ноември отчита ръст с 1.7%. В определени
отрасли, при това с отчетен двуцифрен ръст на промишленото производство (ПП), нарастването не е намерило отражение в същата степен при ръста на СРЗ. Това е поредното доказателства за
несправедливото разпределение между това, което се произвежда и това, което остава за заплащане на труда. По характерни са тези показатели към м. септември при следните икономически сектори от
промишлеността:
Добив на въглища – ръст на ПП с 25.8%, съответно спад на СРЗ с -5.8% и на наетите с - 1.2%;
Производство на изделия от други неметални минерални суровини - ръст на ПП с 15.4%, ръст на СРЗ с 9.6%, и спад на наетите с 1.8%;
Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета - ръст на ПП с 12.3%, при спад на СРЗ с -5.9%, и ръст на наетите с 15.1%;
Производство на превозни средства, без автомобили - ръст на ПП с 54.1%, съответно ръст на СРЗ с 15.7%, и ръст на наетите с 3.7%.
С нови 37 хил. лица се увеличават нископлатените работници за едногодишен период. Около 462 хил. лица. са наети лица с работна заплата, която представлява 75% от средната за
страната. Техният дял достига до 21.1%, след като същия период на 2014 г. представляват 19.5%. Като такива продължават да бъдат наетите лица в 17 икономически дейности (А96), като размера на
средните работни заплати в тях варира в диапазона от 465 лв. до 653 лв.
По ускорено нарастване се наблюдава в икономически дейности с най-нисък размер на средна работна заплата, като: "Дейности по обслужване и озеленяване”(475лв.) с ръст от 13.3%,
"Производство на мебели” (537 лв.) и "Производство на дървени материали и изделия от тях”(528 лв.), съответно с 13.3% и 13.5%. Въпреки отчетено нарастване, разликата между най-ниската и най-висока
заплата се запазва около 5 пъти, което е показател за задълбочена междуотрасловата диференциация в заплащането на труда.
Съществен принос за положителна динамика на работната заплата оказва нарастването на МРЗ (+8.8%), което е доказателство, че тя има изтласкващ ефект върху доходите в страната.
Броят на наетите на МРЗ лица достига около 260 хил. лица, и представлява 11.8% от общо наетите. За едногодишен период бележи намаление с 283 лица. Броят на наетите лица на МРЗ продължават да имат
най-висок дял в следните икономическите дейности: "Преработваща промишленост” с 29.3%," Административни и спомагателни дейности” с 13.9%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” с
11.3%.
Регионалната диференциация на СРЗ все още буди тревога и задълбочава социалните неравенства между областите. В 10 от 28 области размерът на средната работна заплата представлява
около 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (588 лв), Благоевград (602лв), Кюстендил (627 лв.), Хасково
(631 лв.), Силистра (610 лв.).
В динамичен аспект, средната работна заплата не нараства със сходни темпове във всички наблюдавани области. 31.6% от общо наети лица са регистрирани в София-столица, при това с
най-висок размер на СРЗ (1189 лв.) и най-висок темп на нарастване от 11.4% на годишна база. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на СРЗ в столицата има силно влияние върху нарастването
на средните нива за страната.
В 22 от областите се отчита по-нисък от средния темп на нарастване на СРЗ, като за 3 от тях дори и намаление (Смолян с -1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с -0.3%). Това е
доказателство, че ако се изключи София-столица от общата съвкупност, тогава ръста на СРЗ няма да бъде със същите измерения. Така че все още е твърде рано да се говори за постигнати успехи в
областта на заплатите.
Причините за силната междурегионална диференциация могат да бъдат свързани както с трудовата емиграция, така също и със застаряващо население в по-малките населени райони, а от
там и с намаляването на трудоспособните контингенти и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, са проблемите, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и
липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към постигане на разнообразие от работни места и реална конкуренция на пазара на труда
Регионални различия се наблюдава и при наетите лица. Ако средно за страна за деветмесечието се отчита ръст от 0.9%, то в 12 от областите се очертава намаление при това в диапазон
от -4 до -0.3%. Най-силно изразено намаление на наетите лица се наблюдава в Видин ( -4.2%), Враца (-4%), Монтана (-3%), В.Търново (-2.9%).
Очертаните регионални различия в равнището на заплащане и заетостта между областите в България подчертават необходимостта от предприемане на политика за целенасочено и
диференцирано териториално въздействие, отчитащо местните социално-икономически условия. По-задълбоченото проучване на регионалната специфика би позволило предприемането на подходящи мерки и
политики за преодоляването на драстичните различия в стандарта на живот и за ограничаване на бедността и риска от бедност в тях.
Източник: НСИ и изчисления на ИССИ на КНСБ
