Парадоксът средно заплатите в държавния сектор да са над тези в частния се запазва, което според експерти навежда на мисълта, че говорим за плащане под масата
Повече от половин милион българи с по-малка сума във фиша си за заплата от догодина. 600 000 души ще плащат повече за осигуровки. Синдикати и бизнес вече обсъждат увеличението на някои минималните осигурителни прагове.
По правило осигуровките се плащат и от работника и от работодателя. От това, което внасяме днес, зависи каква ще е пенсията ни след време. От постигнатите споразумения до момента става ясно, че увеличението за различните икономически дейности е между 2 и 8%.
Една от сферите, в която работят много българи е търговията - там увеличението на осигуровките достига до 10% за ръководните позиции.
Какво реално означава това? Колко по-малко ще се получава на фиша за заплата? Какво показват сметките? Минималните прагове се вдигат от 1050 на 1150 лева. Така на фиша си при удръжките ще вижда 5 лева повече. По-високите осигуровки на работодателя му ще струват 7,60 лв. на месец. За по-ниските позиции и доход от 440 лева месечно удръжките на продавачат с 1 лев, а на работодателя с 1,40 лв.
Една от основните причини фирмите да съкращават персонал е именно размера на осигуровките. Ето и конкретен пример:
Допреди няколко години шивашка фирма е имала 100 работници. Сега обаче те са 30 и вероятно ще намаляват още.
"Или ще търсим начин да съкращаваме хора, или трябва да правим всичко възможно да купуваме нови машини”, обяснява управителят Ани Стоименова.
Синдикатите обаче не смятат, че между вдигането на осигуровките и съкращенията има връзка.
"Няма негативно влияние на праговете върху заетостта. Нашия инситут е доказвал това”, твърди Ася Гонева от КНСБ.
Работодателят не иска да плаща повече за осигуровки, защото за него това си е чист разход. Работникът пък, който един ден трябва да вземе пенсия, не вярва на системата.
"Отиват ни някъде парите, които не знаем кога и как ще си ги вземем”, казва Лиляна Иванова.
"Вместо да ги дадем на работниците, ние трябва да ги дадем на държавата”, твръди и Ани Стоименова.
Решението според бизнеса - има доброволни фондове и ако хората получават достатъчно, то те могат там да си плащат за пенсия колкото преценят.
Според социални експерти държавата трябва да положи усилия да убеди хората, че те плащат за себе си.
В крайна сметка трябва да е ясно, че всички договорки между синдикати и работодатели ще се правърнат във факт едва след като и управляващите се съгласят и ги даложат в съответните закони. За това ще трябва да почакаме докато дойде ново правителство наесен.
На фона на това НОИ отчете, че през миналата година средно всеки месец без работа са били над 370 000 души.
Парадоксът средно заплатите в държавния сектор да са над тези в частия се запазва, което според екперти навежда на мисълта, че говорим за плащане под масата. Именно, за да се пести и от осигуровки и от данъци.
