Почти 70% от гражданите са готови да платят по-висока цена за продукт без наличие на ГМО
Гражданите у нас желаят въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране. Три четвърти от българите искат
такъв "кодекс". Това съобщи екологично сдружение "За Земята" на база на проучване, извършено от MarketLinks, пише GreenTech.bg. Процентът на
българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите, е още по-висок: 78,4%.
Над 83 процента са посочили, че ако даден продукт е без съдържание на ГМО субстанции, това би го направило по-привлекателен и съответно предпочитан пред аналогичен продукт без подобно указание.
Почти 70% от гражданите са готови да платят по-висока цена за продукт без наличие на ГМО вещества, сочат още резултатите от проучването.
Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за
етикетиране на продукти "Без ГМО", посочват еколозите. "В първоначалният вариант на законопроекта е било предвидено, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. Впоследствие обаче, без ясни
мотиви за това, законопроектът се изменя и не включва създаването на национален стандарт за продукти "Без ГМО" (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а се предлага въвеждането на добри
производствени практики за, които да се разработват от браншовите организации и съюзи и да се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция
"България – зона, свободна от ГМО" законопроектът отново е изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния
за бизнеса стандарт "Без ГМО" да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие".
Опасенията не еко-защитниците са, че добрата идея на ГМО-етикирането – такава, каквато е заложена в сегашния законов текст – ще бъде опорочена. Така е, защото етикирането ще бъде поверено на
браншовите организации, без възможност за гражданско участие. "Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО," казва
Ивайло Попов от "За Земята". "Не виждаме и как ще ги задължат да ги изработят и в какъв срок. Ами ако те не искат?! Вместо да следваме примера на редица страни от ЕС, които са развили добри модели,
даващи възможност на потребителите да се хранят без ГМО, ние сега ще измисляме топлата вода".
Природозащитниците припомнят, че при наличието на широко обществено доверие към етикирането за ГМО бизнсът би имал много по-голяма полза, отколкото ако изработи регулацията сам и не получи
подкрепата на обществото. "Само в Германия 4000 продукта носят знака "Без ГМО", което генерира продажби за над 4 млрд евро," казват от "За Земята".