От 2008 година досега издръжката на живота е нараснала с повече от 25%
Около 80 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход на лице под необходимите средства за издръжка на живота, обяви в интервю за БНР Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ преди представянето на последното изследване за издръжката на живота.
Данните от изследването показват, че делът на крайно бедните леко намалява и това е в резултат на увеличението на минималната работна заплата от началото на 2014 година. В същото време се увеличава делът на високодоходните групи, които живеят с над необходимите средства за издръжка на живот. Това доказва, че при тези групи темпът на нарастване на доходите е по-силно изразен, което пък е потвърждение на тенденцията, че разслоението на обществото се задълбочава.
По думите на Виолета Иванова има задържане на ценовите нива и дори спад на някои основни стоки и услуги, спрямо предходното тримесечие и на годишна база. Като причини тя посочи, че това са сезонно обусловените стоки като плодовае и зеленчуци, намалението на цената на електроенергията, понижение на цените на суровините и на основните зърнени култури на международните пазари. Като фактор експертът посочи и продължаващата ниска инфлация в европейските страни, тъй като голяма част от българския износ е насочен към страните от общността.
От 2008 година досега издръжката на живота е нараснала с повече от 25%. Една осеммесечна дефлация, която се поддържа в България, не може да се усети от българския потребител на фона на все още задържащите се ниски доходи. "Нека не забравяме, че за този шестгодишен период цените на топлоенелгията са нараснали с повече от 20 пъти, на водоснабдяването - с над 27 пъти, на електроенергията -с повече от 12%", подчерта Виолета Иванова.
Поетапното приближаване към минималните ставки на ЕС за акцизните стоки, като цигари, алкохол, горива, също оказват задържащ ефект на по-високи ценови нива. Хранителните продукти поддържат сравнително високи цени, като при отделни стоки има ръст на цените с над 20%, показват още данните от изследавнвето на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
