Бизнесът призова за разхлабване на мерките и отваряне на затворените сектори
Бизнесът изпраща тежка година с не повече от осем работни месеца, с 90% песимисти и едва 2% оптимисти сред собствениците на предприятията у нас. Това коментираха от национално представените
работодателски организации, които призоваха за разхлабване на мерките и отваряне на затворените сектори сега, когато епидемичната ситуация го позволява. Те назоваха част от приоритетите си през
настоящата година, като подчертаха, че част от тях са с антикризисно значение. За пореден път посочиха да отпадне задължението на работодателя да заплаща първите три дни от болничния на
служителите, предаде БНР. "Всички от мерките са доста разпръснати и имат условия, за да се добере някой до тях, а това означава, че много нуждаещи се няма да получат или нямат достъп до тях. Винаги
зависят от някакви чиновници, които да преценят дали условията са налице, или - не, а това поражда предпоставки за корупция. Всички от тях са с доста сериозно забавяне на плащанията и така
най-важното условие - да получиш помощ, когато си в нужда - не може да се осъществи", обясни Цветан Симеонов от БТПП и добави, че освобождаването на работодателя от плащането на първите три дни от
болничния е универсална мярка, която ще достигне до всички и няма чиновническо посредничество, за да се създаде корупционна ситуация.
Според председателя на Стопанската камара Радосвет Радев е оправдано нетърпението на затворените бизнеси да заработят: "Беше една чудовищна година. Към 7-8 месеца се събира да са работили
предприятията за цялата 2020-а. Неработещ туризъм. Хората стояха по домовете си и единствените разходи, които правеха, бяха за храна и за пижами. Много трудна година. Месец с месец не си
приличаха".
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал заяви, че браншовите организации в засегнатите сектори настояват за разхлабване на мерките, както и за започване на работа - поетапно и в
по-ограничени обеми: "Независимо дали има компенсации, дългото не работене на един бизнес води до неговото ерозиране. Бизнесът иска да работи, а не да получава помощи".
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев зави, че трябва спешно да се изготви и подпише национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия, в който да се ангажират всички
производители, членове на БЕХ и борсата: "Да се подпише, за да може цените да са по-прогнозируеми за българската индустрия до пълното либерализиране на пазара и пазарното ни свързване, което отново
се отложи с близо една година, с единния европейски пазар да се реализира".
