Големите технологични компании се опитват да влияят на ЕС в своя полза
През 2022 г. дигиталната индустрия е похарчила повече от 113 милиона евро за лобиране в Брюксел – огромно увеличение от 2021 г. насам. Това показват актуализираните данни на проучването, което
публикуваха Corporate Europe Observatory и LobbyControl в най-новия си отчет за лобистката сила и влияние на дигиталните корпорации, пише TechNews.bg.
Преди две години LobbyControl и CEO публикуваха доклад за силата на дигиталната индустрия, който за първи път подробно проследи лобистките дейности на технологичните корпорации. "Актуализирахме
данните и цифрите и открихме, че лобистката мощ на Big Tech продължава да расте: От 97 на 113 милиона евро годишно – 16,5% увеличение в сравнение с 2021 г."
Четири от топ-6 лобиращи организации пред ЕС са дигитални: Meta, Apple, Google, Microsoft. Общо 651 компании и асоциации се опитват да повлияят на ЕС в сектора на цифровата икономика. Въпреки това
големите технологични корпорации са основно отговорни за увеличаването на разходите за лобиране: само първите 10 дигитални корпорации харчат общо 40 милиона евро за лобиране. Това е повече от една
трета от общите разходи на сектора.
Въпреки лекото увеличение на броя на компаниите, Big Tech продължава да доминира в сектора: докато 75 процента от компаниите харчат по-малко от 200 000 евро за лобиране, а 25 процента от тях дори
по-малко от 5 000 евро, в горния край технологичните гигантите в някои случаи са удвоили разходите си.
Компанията с най-големи разходи за лобизъм е Meta, бившата Facebook. Групата е увеличила разходите си от 5,75 милиона евро през 2021 г. на 8 милиона евро. Това я поставя на върха в регистъра за
прозрачност на ЕС на всички компании. Следва Apple: групата удвои разходите си за лоби от 3,5 на 7 милиона евро. Разходите на производителя на полупроводници Qualcomm също нараснаха значително от
2021 г. насам: с увеличение от 1,75 на 4 милиона евро той измества Huawei.
Meta също е на върха по отношение на броя на лобистите. CEO отчита, че за фирмата работят над 17 души, чиито ангажимент е еквивалентен на служител на пълен работен ден (full-time equivalents –
FTE). С коефициент 10,05 FTE Meta измества Huawei (11 FTE), Intel (10 FTE) и IBM (7,25 FTE). Освен това Google (от 5,5 на 8,7 FTE), Amazon (от 5 на 8 FTE) и Apple (от 4,5 на 7,5 FTE) също наемат
повече лобисти, отколкото през 2021 г. В резултат на това Big Tech става по-силен – не само по отношение на разходите за лоби, но и по отношение на броя на лобистите, които наема.
Освен огромното увеличение на бюджетите за лобиране, компаниите с най-големи разходи остават до голяма степен същите като през 2021 г. Новите в топ 10 са телекомуникационните компании Telefonica
(от 1,5 на 2 милиона евро) и Deutsche Telekom (от 1 на 2 милиона евро), които са увеличили значително разходите си за лобиране в сравнение с 2021 г. Като цяло, цифрите ясно показват, че
дисбалансите в сектора са се влошили и че лобистката власт е концентрирана дори повече от преди сред големите корпорации.
Географските дисбаланси също остават: малко под 20 процента от компаниите, лобиращи от името на цифровата икономика в ЕС, са с централа в САЩ. Дяловете на европейски страни като Германия, Франция и
Обединеното кралство са намалели съвсем леко и са около 10 на сто. Делът на компаниите от Китай остава нисък (< 1 на сто). Големи китайски технологични групи като TikTok (900 000 евро) и Alibaba
(600 000 евро) също са представени в горния диапазон, но не харчат толкова, колкото техните партньори от САЩ.
Като цяло сравнението с 2021 г. показва, че големите технологични компании използват все повече и повече ресурси, за да се опитат да повлияят на политиката на ЕС в своя полза. Засиленото лобиране
не на последно място е свързано с огромното натоварване на законодателството в цифровия сектор. В допълнение към Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за цифровите услуги (DSA), например,
използването на изкуствен интелект в момента се регулира от закона. Това няма начин да не провокира Big Tech.
За да ограничим лобистката сила на Amazon, Google и Co., се нуждаем от по-строги правила срещу едностранното лобиране на ниво ЕС, но също и от амбициозно прилагане на Закона за цифровите пазари
(DMA), за да се ограничи решително икономическата монополна власт на цифровите корпорации, казват CEO.
