31% от румънците са по-заинтересовани от имущественото застраховане, 28% са по-заинтересовани от доброволните здравноосигурителни продукти, а 20% са по-отворени за решения за финансова защита срещу безработица
След намалените доходи и промените в сегмента на заетостта, пандемията COVID-19 също доведе до промени във възприемането на румънците за рисковете и поведението на потреблението, според последния
барометър на UNSAR-IRES. Пълните резултати от годишното социологическо проучване, проведено от IRES (Румънския институт за оценка и стратегия), по искане на UNSAR (Румънския национален съюз на
застрахователните и презастрахователните дружества), ще бъдат публикувани този месец.
Според барометъра, 63% от румънците над 18 години са заявили, че имат доходи като тези преди обявяването на извънредно положение, докато за 28% от тях към момента доходите са намалели. В
категорията 18-50 години делът на румънците, чиито доходи остават същите, е 49%, докато делът на тези с намалени доходи е 38%.
В резултат на това повечето румънци казват, че ще намалят разходите си и ще отложат покупките през следващия период: 57% от хората над 18 години казват, че няма да купуват кола, а 54% няма да
отидат на почивка в чужбина през тази година. Въпреки контекста с повишени рискове, застрахователната индустрия не е имунизирана срещу тези тенденции, като се споменава сред разходите, които могат
да бъдат намалени.
В същото време, според проучването, 31% от румънците са по-заинтересовани от имущественото застраховане, 28% са по-заинтересовани от доброволните здравноосигурителни продукти, а една пета (20%) са
по-отворени за решения за финансова защита, които да покрият безработицата.
Що се отнася до финансовата стабилност, повече от половината румънци над 18 години (55%) казват, че имат спестявания, на които да разчитат в следващия период (в сравнение с 63% от тези на възраст
между 18-50 години). По-малък дял - 31%, смятат, че ще продължат да пестят пари, като се имат предвид по-ниските или отложени разходи. Сред предпочитаните от румънците (18-50 години) финансови
спестовни инструменти, които често се споменават, са банкови депозити, закупуване на валута и животозастраховане със спестовен компонент.
Според Адриан Марин, президент на UNSAR, "2020 г. е напълно нетипична година за всеки от нас. Барометърът UNSAR-IRES беше разширен с въпроси за предизвикателствата, пред които румънците са
изправени в новия контекст, който касае всички нас. Мисията ни - да информираме правилно румънците за рисковете и застраховките - се удвоява тази година, като консолидира съвместните усилия на
цялата икономика да отговори максимално на ефектите, породени от пандемията и да подкрепи икономическото възстановяване."