Европейската комисия силно понижи оценката си за икономическия растеж на България до 1.2 процента за 2014 година и 0.6 на сто за 2015 година
Това сочат публикуваните днес есенни икономически прогнози на ЕК. В тях особено влошена е ситуацията за двете най-големи икономики в ЕС - Германия и Франция.
За 2016 година Брюксел очаква българската икономика да нарасне с 1 процент. През пролетта прогнозата беше, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се увеличи с 1.7 на сто тази година и с 2 на сто догодина.
В края на октомври Министерството на финансите също понижи очакванията си. Според новата прогноза догодина икономическият растеж в България ще е 1.2% при 1.5% през тази.
Есенната прогноза на МВФ за България сочеше растеж от 2 на сто през 2015 г. при 2.5%, прогнозирани през април.
За 2014 г. се очаква растежът на цялата икономика на Европейския съюз да бъде 1.3 на сто, пише още в доклада на Брюксел. Според прогнозата растежът ще се увеличи бавно през 2015 г. - съответно до 1.5 на сто и 1.1 на сто, на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене.
Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до съответно 2 процента и 1.7 на сто, благодарение на укрепването на финансовия сектор (вследствие на цялостната оценка, извършена от Европейската централна банка и на продължаващия напредък в изграждането на банковия съюз), както и на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.
Заместник-председателят на ЕК и еврокомисар за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността Юрки Катайнен коментира, че икономическото положение и състоянието на заетостта не се подобряват достатъчно бързо.
ЕК е решена да използва всички налични инструменти и ресурси, за да се повишат заетостта и растежът в Европа, добави той. Катайнен съобщи, че комисията ще представи план за инвестиции от 300 млрд. евро, за да бъде даден тласък на икономическото възстановяване.
Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси посочи, че няма лесен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена европейската икономика.
"Трябва да работим в три направления - надеждни фискални политики, амбициозни структурни реформи и така необходимите инвестиции, както обществени, така и частни. Всички - в Брюксел, в националните столици и в регионите - трябва да поемем своята отговорност, за да създадем по-висок растеж и да увеличим реално заетостта", добави той.
Възстановяването на икономиката, което започна през второто тримесечие на 2013 г., остава нестабилно, а икономическата динамика в много държави от ЕС все още е слаба, се посочва в прогнозата. Доверието е по-ниско, отколкото през пролетта, което отразява нарастващите геополитически опасности и по-неблагоприятните перспективи пред световната икономика.
Въпреки благоприятните финансови условия, икономическото възстановяване през 2015 г. ще бъде бавно. Това отразява постепенното отшумяване на последиците от кризата - все още високите равнища на безработица и дълговете и слабото използване на капацитета, се отбелязва в документа.
Цялостната оценка, извършена неотдавна от Европейската централна банка, допринесе за намаляване на несигурността за стабилността на банковия сектор, а подобряването на условията на финансиране би трябвало да допринесе за съживяването на икономическата активност. Очаква се през 2016 г. повишаването на вътрешното и външното търсене и продължаването на много гъвкавата парична политика, свързана с ниски разходи за финансиране, да доведе до още по-голямо засилване на икономическата активност.
Според прогнозата значителните разлики между страните от ЕС по отношение на темповете на растеж ще се запазят и през 2014 г. - от минус 0.7на сто (Хърватия) до 4.6 на сто (Ирландия).
Очаква се през идните две години тези различия да намалеят. Според прогнозите за 2015 г. и 2016 г. всички страни от ЕС ще отбележат положителен растеж. Тогава би трябвало да се усети по-силно и забавеният ефект от вече осъществените структурни реформи, посочва комисията.
Възстановяването на ЕС изглежда слабо в сравнение с постигнатото от други развити икономики и в сравнение с исторически примери за възстановяване след финансова криза, макар че тези възстановявания обикновено също са били бавни и нестабилни. През прогнозния период много гъвкавата парична политика, напредъкът по отношение на намаляването на частния дълг и неутралната фискална позиция би трябвало във все по-голяма степен да влияят положително върху вътрешното търсене, се отбелязва в заключенията.
Според прогнозата частните инвестиции постепенно ще се възстановят - подобряващите се перспективи пред търсенето и ефектите от догонването ще оказват благоприятно въздействие върху тях, въпреки че в началото те ще бъдат възпрепятствани от наличието на голям неоползотворен капацитет. Очаква се през 2015 г. и 2016 г. частното потребление да нарасне умерено, подкрепено от ниските цени на суровините и нарастването на разполагаемия доход в резултат на постепенното подобряване на състоянието на пазара на труда. Приносът на общественото потребление за растежа ще бъде незначителен. На фона на
умереното нарастване на световната търговия, нетният износ вероятно също ще допринесе твърде малко за растежа на БВП през следващите години.
Броят на новите работни места се е увеличил умерено, а безработицата е намаляла леко спрямо предишните високи равнища. Тъй като се очаква икономическият растеж постепенно да набира
сила, по-значителни подобрения на пазара на труда най-вероятно ще настъпят към края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до 9.5 на сто в ЕС и до 10.8 процента в еврозоната през 2016 година.
През 2014 г. продължава тенденцията към намаляване на инфлацията в страните от ЕС в резултат на по-ниските цени на суровините и значителния икономически застой. Очаква се тази година инфлацията да остане много ниска. С постепенното увеличаване на икономическата активност и на заплатите, както и
вследствие на неотдавнашното обезценяване на еврото, инфлацията би трябвало да нарасне. Според прогнозата, инфлацията в ЕС през 2014 г. ще е 0.6 на сто, през 2015 г. - 1 процент, а през 2016 г. - 1.6 на сто.
Дефицитът в сектора на държавното управление продължава да намалява. В ЕС и в еврозоната се очаква, макар и по-бавно в сравнение с 2013 г., съотношението бюджетен дефицит/БВП да намалее още - съответно с 3 процента и 2.6 на сто.
Според прогнозата, бюджетните дефицити ще продължат да спадат през следващите две години, като този процес ще бъде подпомогнат от засилващата се икономическа активност. Очаква се фискалната позиция през 2014 г. и 2015 г. да бъде почти неутрална.
Съотношението дълг/БВП в ЕС и в еврозоната ще достигне своя връх през следващата година - съответно 88.3 на сто и 94.8 на сто.
Намалената опасност за перспективите за растеж все още преобладават на фона на геополитическото напрежение, нестабилността на финансовите пазари, и заплахата от непълно прилагане на структурните реформи. Опасностите, свързани с прогнозираната инфлация остават балансирани, се посочва в документа.
