Газопроводът IGB е проектиран за свързване с гръцката национална газопреносна система и с Трансадриатическия газопровод в района на Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система в района на Стара Загора
Проектната компания на газовата връзка с Гърция - ICGB, съвместно с националните енергийни регулатори на България и Гърция, ще връчат на официална церемония окончателно съвместно решение за
сертифициране на дружеството като независим преносен оператор. На практика, това ще е вторият газов оператор на страната, съобщиха от КЕВР, цитирани от БНР. Смесената компания "Ай Си Джи Би"
ще управлява газовата връзка с Гърция. С Окончателното Съвместно Решение на КЕВР и RAE се изпълняват всички регулаторни изисквания за въвеждане в търговска експлоатация на газовата
връзка "Гърция-България" (IGB) след 1 юли 2022 г. Решението на националните енергийни регулатори на България и Гърция е прието след успешно изпълнена процедура по съгласуване с Европейската
комисия. Целият процес премина при съкратени срокове, предвид изключително важната роля на интерконектора.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI
Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A
(50%).
В съответствие с устава си, "АЙ СИ ДЖИ БИ” АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване
приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е проектиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската
газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Oбщата дължина на интерконектора е 182 км, с диаметър на тръбата - 32’’ и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока
Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът на газопровода е проектиран да се увеличи до 5
млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.
