Проблемите в българското здравеопазване са огромни и много плашещи. Всяка година в системата се влагат 9 млрд.лв., които обаче се използват неефективно
Лекарите до 30-годишна възраст са едва 5%, а медицинските сестри намаляват прогресивно. Цялата сфера е силно бюрократизирана и корумпирана. Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, представяйки анализ на Камарата за здравеопазването, съобщава БГНЕС.
Структурните проблеми са в 5 основни области- финансиране на системата, организация, технологична и кадрова обезпеченост, нормативна недостатъчност и ефективност.
Цифрите са показателни сами по себе си - публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са около 4%, при средно 7% за страните от ЕС. Делът на бюджета на НЗОК в общите разходи за здравеопазване се увеличава от 60% през 2008 г. на 81% през 2014 г. Поради необосновано прехвърляне на дейности от МЗ в НЗОК за периода 2008-2013 г. бюджетът на МЗ е намалял с 51%- от 698.9 млн.лв. на 359 млн.лв.
През периода 2010- 2012 г. държавата обезкръви системата чрез одържавяване на 1.4 млрд. лв. под формата на излишъци от бюджета на НЗОК. Както и отклоняване от бюджета на касата за бюджета на МЗ на 340 млн. лв. през 2011 г. и 100 млн. лв. през 2012 г. Отделно се наблюдава неефективната работа на приходната администрация, която не събира задължителните здравноосигурителни вноски от над 1.2 млн. души. Кой плаща на неосигурените лица?
"Наблюдава се и постепенно оттегляне на държавата от здравното осигуряване, увеличават се частните разходи", посочи Данев. "Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличаване на прякото и косвено облагане. Продължава практиката размерът на здравноосигурителните вноски да осигуряваните от държавата лица да не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване.
Според доклад на Световната банка в България е най-висок делът на плащанията от собствени средства като процент от общите разходи за здравеопазване, отчита Данев. Забавя се и усвояването на средствата от еврофондовете, предвидени за здравеопазване. Прави впечатление, че разходите за болнична помощ неоправдано се увеличават през последните години, както и броят на лечебните заведения, което е условие за свръхпредлагане на медицински услуги и дейности. Системата целенасочено е обезкръвявана финансова", подчерта Божидар Данев. Налице е и свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ.
"Голям е и размерът на т. нар. нерегламентирани плащания, което нарушава справедливостта и ограничава достъпа на бедните граждани до медицински грижи. Съществуват корупционни практики при снабдяването на лечебните заведения с лекарства, консумативи и материали, съществува и "черен пазар" при необходимата за операции кръв. На фона на всичко това се забавя въвеждането на електронното здравеопазване, липсва дългосрочна стратегия за спешната помощ", коментира още той.
Анализът констатира и други дефицити: управлението на НЗОК не съответства на публичния характер на институцията, няма достатъчно средства за профилактика, бюрократизирането е безусловен факт, липсва политическо решение за проблемите на приватизацията в здравеопазването, няма диалог за реформи.
Не на последно място са проблемите в технологичната и кадрова обезпеченост, налице е и нормативна недостатъчност. Сред препоръките на БСК фигурира необходимостта от разработването на обща концепция за радикални промени в системата на здравеопазването. Трябва да се определи какъв ще е модела на здравната система и какво ще е участието на държавата във финансирането й. Трябва да се преразгледа съдържанието и приложението на принципа на солидарността в осигурителната система. Необходимо е да се провежда единна държавна политика по разходване на публичните средства за здравеопазване.
