От камарата предлагат четири варианта за избор пред осигурените
Българската стопанска камара (БСК) се обяви против задължителното прехвърляне на личните партиди за втора пенсия в един общ пул. В позиция на камарата по повод публикувания за обществено обсъждане
проект на ЗИД на Кодекса за социално осигуряване (КСО) се казва, че "законопроектът продължава практиката за иницииране на сериозни по обем и съдържание промени, необвързани с цялостна концепция за
реформа в осигурителната система, без оценка за въздействие и без предварително обсъждане на алтернативните варианти с представителните организации на засегнатите лица - работодатели (осигурители),
осигурени лица, организации на пенсионерите, с Българската асоциация на дружествата за допълнително и доброволно пенсионно осигуряване (БАДДПО) и експертната общност".
Предложенията въвеждат фундаментални промени в пенсионно-осигурителния модел и действащото осигурително законодателство, като засягат не само допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но и
ДОО. Компетентен орган по разработването и внасянето на законопроекта в този случай следва да бъдат едновременно МФ и МТСП, доколкото чл. 32 на КСО дава категорични правомощия на министъра на труда
и социалната политика да "разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване", посочват от камарата.
Оттам отчитат нуждата от спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в УПФ, доколкото КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост, пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст, т.е. от началото на 2017 г. за жени, родени през 1960 г. (чл. 167, ал. 2); налице са значими неотстраними дефекти, които правят невъзможно изплащането на определения размер на пожизнената пенсия при запазване на паралелните права за наследяване (чл. 139, ал. 1, т. 1 и 3 на КСО). Тези дефекти са допуснати още в първоначалния текст на чл. 139 от КСО, приет през 1999 г., и не са отстранени с последвалите промени през 2003 г.
Според БСК, "по-голямата част от тези промени регламентират недопустими права на субективна и непрозрачна преценка на надзорния орган, въвеждат груб фискализъм (огромни завишения на санкциите и глобите за неясно формулирани и маловажни административни нарушения) и недопустима намеса в оперативната самостоятелност на ПОД".
От камарата считат, че трябва да бъде възприет изцяло нов, алтернативен подход, който осигурява пълно съответствие с изискванията на приложимото общо и специално право на ЕС, и законодателството на България. Това налага предварително, задълбочено обсъждане с БАДДПО и представителните организации от финансовия сектор и други заинтересовани страни за постигане на съгласие на предстоящите промени и намирането на ефективни и балансирани решения.
Според БСК, предлаганите промени предстваляват "императивен, безалтернативен способ на задължително прехвърляне на средства от личната партида на осигуреното лице в УПФ, с което се отнемат осигурителни права". Това допълнително би разклатило устоите на осигурителната система, като вторият стълб се поставя под натиск и значителен риск. ДОО, тоест първиат стълб, получава значителни сравнителни предимства пред задължителното допълнително осигуряване. С въведения т.нар. "свободен избор" за пореден път се създава натиск за пренасочване средства от личните партиди към т.нар. Сребърен фонд (фискалния резерв). Отключва се поредна загуба на доверие към осигурителната система и отказ от деклариране на реалните дължими осигуровки (ръст на сивата икономика и недекларирания труд), рефлектиращи върху приходите и дефицита на НОИ и НЗОК. Не на последно място, предложените промени насърчават корупционни схеми за издаване на решения за инвалидизация с всички произтичащи от това ефекти, вкл. за обществените и социалните фондове.
БСК настоява промените да се основават на следните общи принципи:
- Запазване на капиталонатрупващия характер на втория осигурителен стълб (лични партиди);
- Разпределяне на отговорностите между осигуреното лице и пенсионния фонд;
- Гарантирано право на осигурените лица на информираност относно последиците от един или друг вариант на ползване на натрупаните лични средства;
- Осигуряване на свободен избор на осигурените лица между следните основни възможности:
- Еднократно изтегляне на натрупаната сума в осигурителната партида;
- Срочна пенсия - разсрочено изплащане на месечна пенсия в размер и срок, определени от правоимащите лица, при запазване правото за наследяемост;
- Пожизнена пенсия, респ. - отказ от лична партида и право за наследяване, и прехвърляне на натрупаните средства в общия пул на УПФ/ППФ за гарантиране на необходимия резерв за т.нар. "преживяемост" на лицата, избрали този вариант;
- Смесен вариант – изплащане на пожизнена пенсия, съответстваща на прехвърлената част от личната партида в общия пул, и получаване на срочна пенсия и/или еднократно разплащане за сметка на оставащата сума.
Пред БГНЕС доц. Григор Димитров, доктор по икономика и главен директор "Осигурителни отношения” в БСК настоя каквито и промени да са замислени в Кодекса за социално осигуряване, те да бъдат
направени едва след провеждането на стрес тестовете на пенсионните фондове. Стрес тестовете ще покажат истинското състояние на фондовете. Те ще покажат резултатите от инвестиционната политика,
която се провежда в последните 15 години по закона, по който се работи сега. Може да се появят данни и за свързани лица - дали акционерите са ползвали по някакъв начин средствата събирани от
фондовете, както и за някои деформации в бранша. На тази база ще се направи пълен анализ на ефекта от сегашното законодателство върху резултатите от дейността на пенсионните фондове, а резултатите
могат да отворят и други пукнатини в досегашната практика, които се нуждаят от реформиране, посочи Димитров.
Григор Димитров изрази учудване защо в предложените от финансовото министерство промени не е засегнат въпросът за мултифондовете, които вземат предвид възрастта на човека и правят инвестиционния
портфейл различен.
