Икономисти и предприемачи се обединяват около идеята, че парите, отпуснати за рекапитализация на гръцката банкова система, не са достатъчни
Малките и средни предприятия в Гърция държат първо място между страните от еврозоната по процент на отхвърлени за финансиране проекти. Банките отказват да кредитират над 45% от всички предложения
за финансиране на реалната икономика. Този процент е два пъти по-висок от средния за страните-членки. От друга страна, лихвите по кредитирането на малките и средни предприятия в Гърция са между 4%
и 5% от тези в Германия, Холандия, Австрия и други европейски държави. Това сочи проучването на Центъра за изследвания и прилагане на нови политики (КЕПП), цитирано от електронното издание
GRReporter.
Причината за това, според наблюдатели, се дължи на няколко фактора. Единият е нереално високите гаранции, които банките искат при отпускане на кредит. Другият е високите лихвени проценти, а третият
- изключително строгите условия, които банките поставят за погасяване на задълженията. Според КЕПП, проучването доказва популярната в страната народна мъдрост, че “в Гърция ти дават заем, само ако
докажеш, че не ти трябва”.
Икономисти и предприемачи се обединяват около идеята, че парите, отпуснати за рекапитализация на гръцката банкова система, не са достатъчни. Цената на държавното и частното кредитиране трябва да
падне допълнително, за да може да се задвижи гръцката икономика.
“Банковата рекапитализация не е достатъчна за възстановяване на дейността на гръцката финансова система”, заяви председателят на Атинската търговско-индустриална камара - Константинос Михалос.
На същото мнение е и бившият министър на финансите Янос Пападониу, който е и ръководител на КЕПП. “Очевидно е, че политиките, които бяха приложени в Гърция, се провалиха”, заяви Пападониу.
“Страната ни представи изключителна пунктуалност по отношение на фискалната консолидация и съкращенията, но се показа неспособна да изпълни задължителните структурните реформи”. Той подчерта, че
нито либерализацията на пазара, нито приватизациите, още по-малко модернизирането на държавния апарат не са били приложени на практика, което е довело до задълбочаване на кризата.
Пападониу призна, че са направени значителни подобрения за състоянието на бюджетния баланс, като дефицитът е почти занулен, но това е направено за сметка на размера на външния дълг и на заетостта.
Той подчерта, че подобряването на конкурентоспособността на страната е резултат само от вътрешната деноминация с намаляването цената на труда, което не е довело до желаното привличане на нови
инвестиции.
“Уроците на Америка няма да е зле да станат урок и на Европа”, заяви Пападониу. Той посочи, че САЩ е разбрала още в началото на световната финансова криза през 2008, че стабилността на банките е
решаваща за икономическото развитие на страната. Затова държавното управление напълно пренебрегва бюджетния дефицит и влива стотици милиарди долари в рекапитализацията на финансовите институции,
част от които дори временно национализира. След като банките са стабилизирани, те започват отново да вливат средства в пазара, задействат механизма на икономиката и дават възможност на
предприятията да произвеждат и да създадат нови работни места.
Икономистите на КЕПП подчертават, че Брюксел и най-вече Германия настоява за погрешна формула за възстановяване на гръцката икономика. Те смятат, че момента за обединение на европейската банкова е
назрял, както и финансирането с еврооблигации. Това ще гарантира паричен поток с ниски лихвени проценти, които ще активират икономическия растеж.
Според бившия финансов министър, докато Германия настоява за фискалната консолидация пред прилагане на реални мерки за стимулиране на икономическия ръст, Старият континент и в частност Гърция няма
да може да се възстанови от сегашната икономическа криза.
