Рисковете пред еврозоната като цяло не са се променили през последната година
Срещата на върха на лидерите на еврозоната, проведена през миналата седмица беше важна, но не поради причините, които вероятно си мислите. Решенията взети на нея ще променят бъдещето на Европа.
Банковият съюз е инструмент, толкова мощен, че може да обедини ядрото на ЕС. Но също така той ще отдели част от европейските държави от останалите. Банковият съюз не е средство за решаване на
кризи, това е дългосрочен политически проект, пише Волфганг Мюнхау във Financial Times. Решението, взето на срещата на върха, е да се направи график за въвеждането в действие на единен банков
регулатор в еврозоната, който ще функционира в рамките на Европейската централна банка. Това ще бъде първата от няколко стъпки към създаване на т. нар. банков съюз, който в крайна сметка ще обхване
всичките 6000 банки от еврозоната. Но този процес ще отнеме много години, коментира експертът, цитиран от Дарик. Изграждането на банков съюз ще бъде последвано от обща политика за рекапитализацията
на банките и в крайна сметка от единна схема за застраховане на депозитите. Крайната форма все още не е сигурна, но процесът е неизбежен.
Германският канцлер Ангела Меркел беше права, когато каза, че не може да има функциониращ банков съюз от януари 2013 г. Изграждането му е изключително сложен процес, който ще отнеме време. Важни
аспекти на проекта ще изискват промени в европейските договори.
Великобритания и другите страни, които нямат амбиции да се присъединят към еврозоната няма да ратифицират въпросните промени. Банковият съюз не е продължение на единния пазар, той е нещо съвсем
различно. С него еврозоната ще се превърне в наистина единна валутна зона.
Банковият съюз унищожава две илюзии, които са налице от създаването на еврото. Първата е, че минималистичен паричен съюз може да бъде устойчив. Втората е, че може да има страни, които членуват в
ЕС, но не и в еврозоната за продължителен период от време.
С течение на времето еврозоната ще узурпира ЕС. Тя ще има свой банков съюз, собствен бюджет, собствен политически съюз и в крайна сметка собствен единния пазар - нещо, което сега не е възможно от
правна гледна точка.
Банковият съюз представляват най-големия акт на политическа интеграция в Европа от създаването на Европейската икономическа общност. Ефектът му ще бъде дори по-голям от въвеждането на еврото, тъй
като държавите, участващи в него, ще трябва да се разделят със значителна част от националния си суверенитет.
Комбинацията от банков, фискален и икономически съюз ще създаде институционалната организация за устойчив паричен съюз. Проблемът е дали еврозоната ще оцелее дотогава?
Много анализатори правят две погрешни предположения. Първото е, че банковият съюз ще започне да функционира от януари. Второто е, че това ще доведе до автоматична промяна на съществуващата програма
за спасяване на банките в Испания.
Най-вероятно новият механизъм ще бъде въведен през втората половина на 2013 г. Лидерите на еврозоната потвърдиха, че засиленият регулаторен контрол ще позволи финансиране на банките директно от
европейските фондове.
Но банковият съюз няма да сложи край на това, което Международния валутен фонд нарича "злокачествена връзка между банки и суверени". Испанското правителство ще продължи да отговаря не само за дълга
на държавата, но също така и за целия дълг в Испания.
И въпреки всички мерки и обещания, все още липсва единна политическа воля за решаване на кризата. Програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации няма как да запълни тази празнина. Рисковете
пред еврозоната като цяло не са се променили през последната година. Банковият съюз ще гарантира дългосрочната стабилност на единния валутен механизъм, но за целта еврозоната трябва да остане цяла.
