Спасявайки инвеститорите и пазарите от сегашната криза, регулаторите създават в тях убеждението, че и следващият път също ще им се размине, твърди управителят на ФЕД
Тази година икономическият свят отбелязва две важни събития – пет години от Голямата рецесия и сто години от основаването на Федералния резерв. Двете събития са свързани много по-тясно, отколкото
изглежда на пръв поглед. Това посочи Бен Бернанке в своята реч по време на ежегодната конференция на МВФ във Вашингтон. В словото си Бернанке, цитиран от finmarket, говори за двете кризи и за
уроците, оставени след тях.
Как се появява ФЕД?
Федералният резерв, който изпълнява ролята на централната банка на САЩ, може би нямаше да бъде създаден, ако не беше избухнала финансовата криза, парализирала икономиката на САЩ в началото на
XX век. Колапсът на кредитния пазар води до създаването на Национална финансова комисия, която разработва проект за банкова реформа. Резултат от този проект е приемането на закона за Федералния
резерв от Конгреса на САЩ на 23 декември 1913 г. Днешната криза копира в много отношения на онази банкова паника, коментира Бернанке и прави няколко паралела.
Двете кризи връхлитат по време на икономически спад
1907 г.
По данни на Националното бюро за икономически изследвания, рецесията в САЩ започва през май 1907 г., а финансовите пазари падат през октомври. Индексът на Ню Йоркската фондова борса се срива с 50%
в сравнение с пиковите нива.
Непосредствен повод, предизвикал паника, става неудачният опит на група спекуланти да монополизират запасите на минната компания United Copper Company. Спекулативната схема е разработена от
собственика на компанията Август Хайнце и от банкера Чарлз Морс.
Планът им обаче е осуетен и вложителите теглят парите си от банката на Хайнце и Морс. Двамата контролират шест национални и десет регионални банки, пет тръста и четири застрахователя.
2008 г.
Спусъкът на Голямата рецесия натиска нарастващото безпокойство на участниците на пазара на ипотечни кредити. Икономиката забавя темпове, в резултат на което падат цените на имотите. Различните
финансови институции, в това число и най-големите международни фирми, понасят сериозни загуби.
Пазарът усеща, че загубите са огромни, но е сложно да оцени мащабът на бедствието. Заради несигурността банките престават да отпускат ипотечни кредити, което води до още по-голям спад на
цените на жилищата и до още по-големи загуби.
Как се развиват кризите?
1907 г.
За да възстанови доверието в пазарите, частният консорциум от банки – Ню Йоркската разчетна палата - предлага подкрепа при условие, че Хайнце напусне всички постове. Тази стъпка укротява бягството
на клиентите от банките.
Когато банките се стабилизират, проблемите се прехвърлят върху т.нар. Тръстови компании- слабо регулирани финансови учреждения, които не са обединени в консорциум.
За да удовлетворят потребностиите на вложителите от налични средства, те започват да разпродават активи. Въпреки това, финансовата система на Сащ понася значителен удар. Спадът в
икономиката продължава до средата на 1908 година.
2008 г.
Ролята на нерегулираните тръстови компании 100 години по-късно изиграва т.нар."сенчест банков сектор". Именно там се разпалват основните страсти. И ако през 1907 г. Няма кой да предостави
ликвидност на ранните стадии на паника, но през 2008-ма това прави ФЕД. За пълно стабилизиране обаче е необходимо възстановяване на общественото доверие.
Това става по три начина:
чрез предоставяне на временни държавни гаранции за запазване на влоговете;
чрез укрепване балансите на търпящите запуби банки;
чрез публично разкриване на условията за финансиране на компаниите.
ФЕД задейства и трите инструмента. Пасивите на банките са включени в системата за застраховане на депозитите (FDIC). Вливането на капитал укрепва балансите им. А резултатите от стрестестовете на
най-уязвимите финансови учреждения са публично представени през пролетта на 2009 год. Съвкупно взети, тези мерки позволяват да бъде потушена острата фаза на финансовата криза.
Как да се предотврати нова криза?
В началото на XX век властите пропиляват 6 години, за да изнамерят противоотрова срещу нов финансов колапс. В началото на XXI век се създава усещането, че финансовите регулатори все още не са
открили рецепта за предотвратяването на нова криза, посочва Бернанке.
Мерките, приети от централните банки и други орган за стабилизиране на паниката в краткосрочна перспектива, започват да работят срещу стабилността в дългосрочна перспектива. Инвеститорите и
фирмите, получавайки помощ днес, привикват към мисълта, че никога повече няма да носят в пълна степен отговорност за своите действия, понеже регулаторите така или иначе ще ги измъкнат.
Проблемът за моралния риск няма идеално решение. Единственото, което може да се направи в момента, заключава Бернанке, е да се затегнат стандартните изисквания към финансовите организации и да се
привлече частният сектор към мониторинг на възможните рискове. Например, резултатите от стрес тестовете на кредитните учреждения трябва да бъдат оценявани не само от ФЕД, но и от обикновени
инвеститори и анализатори.
