За пет години 12.4 милиарда лева са потънали в сивата икономика. С други думи толкова пари не са събрани като данъци
Това показва изследване на Икономическия институт при Българската академия на науките.
За пет години от 2007 до 2012 г. приходите от данъци са се увеличили с едва 11 процента, при положение, че Брутният вътрешен продукт е нараснал с 29 процента. Съществено са се повишили някои икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на населението. Като "особено тревожна" икономическите анализатори определят скритата заетост.
През миналата година равнището на укриване на доходи достига най-високите си стойности за последните десет години. Броят на работещите без трудов договор също се е увеличил. Както образно се изразява изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев "сивата икономика е мутиращ, бързо променящ се икономически звяр, който се развива много бързо в зависимост от действията и бездействията на управленския елит и на данъчната администрация.
Този звяр притиска чистия сектор, пренасочва финансовите и инвестиционните потоци, закрива качествени устойчиви работни места”.
Това е точна характеристика за състоянието на сенчестата икономика в България, която по някои преценки надхвърля 32 процента от общата стойност на Брутния вътрешен продукт.
По отношение пазара на труда тя е още по-висока. Широко разпространена е практиката да се наемат хора на работа без договор или на договор със скрити клаузи, осигуряване на минималния осигурителен праг и допълнително даване на пари "под масата”.
Същностен дял в задкулисната практика имат работещите в чужбина наши сънародници.. Според данни на Агенцията за инвестиции около 2,2 млн. са заетите в България, а 2,5 млн. работят зад граница. Банковите преводи на пари от емигрантите напоследък превишават размера на чуждестранните инвестиции. Тези средства – около 1.8 милиарда евро, от една страна са спасителни за оцеляването на хиляди български семейства, а от друга – остават без такси и данъци.
Парите от чужбина се превръщат във все по-важно средство за намаляване на бедността в страната. Затова, както показва изследване на БСК, всеки шести пълнолетен български гражданин участва в т.нар. циклична миграция, свързана с търсенето на временна или сезонна работа в страните от Европейския съюз. Но това не е добро за държавата, която е изправена пред рязък спад на работната сила не само поради застаряване на населението. Според данни на БАН в момента 480 хиляди българи са потенциални трудови емигранти.
В така формиралата се икономическа среда усилията за редуциране на сивия сектор далеч не съответстват на реалностите. Не се ограничават административните и финансови тежести върху бизнеса.
Страната е все още твърде далеч от електронизацията на публичните услуги и на връзката между гражданите и бизнеса с държавната администрация. За електронно правителство се говори от доста години. Но на практика то е все още част от добрите намерения.
И е една от причините постъпленията от данъци, осигурителни вноски, акцизи и мита да не следват промените в ръста на БВП. Всеки седми трудещ се в България признава, че получава изцяло или част от възнаграждението си "под масата". По този начин работодателите пестят между 350 и 400 милиона лева от невнесени вноски за социално осигуряване.
Загубите от неплатени данъци и измами с ДДС се изчисляват на поне 1,2 милиарда лева годишно. Толкова се губят и в резултат на корупцията при възлагането на обществени поръчки. В крайна сметка приходите в националния бюджет намаляват и държавата става все по-бедна и по-задължняла.
