През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451 лв. средномесечно на лице от домакинство
През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451.00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 659.9 хил. лица, или 23.8% от
населението на страната, съобщи Националната статистика. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9.2%, а относителният дял на бедното население нараства с
1.2 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но
се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8 до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване
на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7%, или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на
наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (61.1% за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с
безработните жени.
През 2020 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7%, като при работещите на непълно работно време
рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при
мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7%. С нарастване на
образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с
висше образование е най-нисък - 2.4%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.8% за 2020 г.) и
домакинствата с три и повече деца (59.2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години - с
4.0 процентни пункта. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.7 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът
от бедност е с 37.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 66.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група
- 17.8%.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43.5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39.3% от
лицата, а 27.5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23.6% от лицата.
През 2020 г. 28.3% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2019 година. Социалните трансфери към домакинствата
намаляват риска от бедност сред децата с 10.3 процентни пункта.
През 2020 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лв., а най-високата - в област София (столица) (718 лв.), следвана от областите Перник (506
лв.) и Варна (480 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.3%, Монтана - 29.4%, Силистра - 29.1%, и Бургас - 29.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 12.3%,
Разград - 12.6%, и Шумен - 16.4%.
Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София (столица) (с 22.0%), София (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и
Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с
1.2%) и Сливен (с 0.2%).
Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.6%, а с най-високо равнище е област Силистра - 33.0%. В област Хасково жените са с най-ниско равнище на бедност - 16.0%, при
30.6% за област Бургас и 32.9% за област Сливен.
В областите Кюстендил, Габрово, Смолян, Кърджали, Русе, София, Варна, Плевен, Разград, Шумен, Перник, София (столица), Стара Загора, Търговище и Ямбол относителният дял на жените, живеещи в риск от
бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В шест области - Силистра, Добрич, Хасково, Пазарджик, Ловеч и Видин, относителният дял на бедните мъже е
по-голям от този при жените.
