Правата на работещите в ЕС на допълнителна пенсия в случаите, когато се преместват в друга страна членка, ще бъдат напълно защитени. Хората ще могат да „пренесат” своите пълни пенсионни права без да губят стаж и средства
Това стана възможно след като във вторник Европейският парламент прие новата директива в областта на социалното осигуряване. Гласуваните нови правила, които предоставят защита на правото на допълнителна пенсия, допълват вече съществуващите разпоредби за защита на правото на държавна пенсия и укрепват свободата на придвижване в ЕС.
Промените засягат допълнителните пенсионни права на работещите в Европейския съюз при преместване в друга страна-членка – професионалните пенсии, пенсии, които са финансирани или съфинансирани от работодателите или по частна схема. Сегашното законодателство на ЕС гарантира запазването и ползването на задължителните пенсионни права – т. нар. държавна пенсия, за хората, които отиват да работят в друга държава членка. До момента обаче не бе установена равностойна защита на допълнителните пенсии.
Новото законодателство ще помогне за премахване на съществуващите пречки пред свободното движение, като например изискването за много дълги периоди на заетост, за да могат хората да придобият тези права или рискът от загубата им при излизане от пенсионната система след напускане на съответния работодател или страна.
Едно от най-важните изисквания в новата директива е "правопораждащият срок", т.е. периодът на активно членство в схема, необходим за един човек да запази допълнителните си пенсионни права, да не превишава 3 години. Сега този срок стига 5 и дори 10 години.
Промените в придобиването и запазването на допълнителните пенсионни права са особено важни за чуждите граждани, работещи в страни от ЕС, където тези пенсионни схеми са широко разпространени и изискваните години за членство в тях са особено високи.
По данни на Европейската комисия в Германия около половината от работещите имат някакъв вид професионално и частно пенсионно покритие, но те трябва да работят няколко години, преди да започнат да придобиват права по него.
Високи изисквания има и в Ирландия и Великобритания, където тези схеми покриват около една трета от населението в трудоспособна възраст. След като бе прието от Европарламента, новото законодателство трябва да бъде официално одобрено от Съвета на министрите на ЕС. Страните-членки имат 4 години, за да въведат директивата в националното си законодателство.
