През януари 2013 г. безработицата е нараснала до 26.2 милиона души в ЕС (19 милиона в еврозоната), т.е. 10.8% от икономически активното население
През четвъртото тримесечие на 2012 г. социалното положение и положението със заетостта в Европейския съюз са останали критични според последния тримесечен преглед на Европейската комисия.
Заетостта като цяло е спаднала, безработицата се е покачила, а финансовото положение на домакинствата е тежко.
Неблагоприятните последици от намаляването на публичните бюджети и увеличаването на данъчната тежест върху заетостта и жизнения стандарт се забелязват все по-ясно в някои държави от ЕС. В прегледа на Брюксел се отбелязва също, че нетната имиграция от страни извън ЕС се е забавила и че кризата е повлияла отрицателно върху раждаемостта.
През януари 2013 г. безработицата е нараснала до 26.2 милиона души в ЕС (19 милиона в еврозоната), т.е. 10.8% от икономически активното население (11.9% в еврозоната). Разликата в равнището на безработицата между южната част и северната част на еврозоната е достигнала безпрецедентните 10 процентни пункта през 2012 г.
БВП на ЕС се е свил с 0.5% през четвъртото тримесечие на 2012 г. - най-голямото свиване от началото на 2009 г. Общото равнище на заетост в ЕС е спаднало с 0.4% през 2012 г., а положителни промени се забелязват само в работата на непълно работно време. Само през четвъртото тримесечие на 2012 г. тя е спаднала с 0.2% в сравнение с предишното тримесечие.
Социална закрила
Затягането на публичните бюджети е повлияло зле на заетостта както пряко - чрез по-ниска заетост в публичния сектор, така и непряко - чрез по-ниско съвкупно макроикономическо търсене. Промените в системите за данъци и обезщетения и намаляването на заплатите в публичния сектор са довели до значителен спад в доходите на домакинствата и са изложили на сериозен натиск жизнения стандарт на домакинствата с ниски доходи.
Увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи са повлияли различно на групите с високи и ниски доходи. Според анализа от съществено значение е бюджетните реформи да се планират внимателно, за да се избегне прекомерно засягане на хората с най-ниски доходи.
Разходите за социална закрила изиграха основна роля за компенсиране на загубите на доходи на домакинствата през ранните етапи на кризата и помогнаха за стабилизиране на икономиката. От средата на 2010 г. тяхното въздействие намаля и през 2012 г. бе незначително дори в страни, в които безработицата продължи да се повишава.
Спадът в социалните разходи бе много по-силен, отколкото при минали рецесии, донякъде като отражение на изключителната необходимост от фискална консолидация в контекста на кризата в еврозоната.
Младежка безработица
Безработицата сред младите е достигнала нов връх в ЕС (23.6% от активните млади хора са били без работа през януари 2013 г.), а периодите на безработица сред младите стават все по-дълги.
Общо 7.1 %от активните млади хора са останали без работа повече от година през третото тримесечие на 2012 г. в сравнение с 6.3% една година по-рано. Растящият брой на младите хора на възраст под 25 години, които нито работят, нито учат (понастоящем около 8 милиона), също е повод за безпокойство.
Кризата засяга раждаемостта
От 2009 г. раждаемостта е спряла да расте и остава стабилна на равнище малко под 1.6 деца на жена в 27-те страни от ЕС. Средната възраст на жените по време на раждане е продължила да се покачва и е достигнала 30 години. От друга страна, очакваната продължителност на живота е продължила да расте и е достигнала 77.4 години за мъжете и 83.1 години за жените.
Миграцията от страни извън ЕС е спаднала след пика през 2007 г., но дори през 2011 г. населението в 27-те страни от ЕС е нараснало с половин милион души, което означава един имигрант от страна извън Съюза на хиляда жители на ЕС. Броят на хората, получили гражданство, е по-висок и е достигнал почти един милион души.
