Прегледът показва как започването на работа може да помогне на хората да се справят с бедността, но само в половината от случаите - голямо значение има видът на започнатата работа, съставът на домакинството и какво място на пазара на труда заема партньорът
Значителното увеличаване на бедността сред населението в трудоспособна възраст е една от най-осезаемите социални последици от икономическата криза. Постепенното намаляване на нивата на безработица може да се окаже недостатъчно, за да промени това положение, ако поляризацията на заплатите продължи, най-вече заради увеличаването на работата на непълно работно време.
Това е едно от основните заключения в прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2013 г., в който се отделя внимание и на положителното въздействие на социалните помощи върху вероятността от завръщане на пазара на труда, последиците от продължаващото неравенство между половете и социалното измерение на икономическия и паричен съюз, предаде пресслужбата на Европейската комисия.
Прегледът показва как започването на работа може да помогне на хората да се справят с бедността, но само в половината от случаите - голямо значение има видът на започнатата работа, съставът на домакинството и какво място на пазара на труда заема партньорът.
Прегледът включва и анализ, който показва, че противно на някои широко разпространени схващания хората, получаващи обезщетения за безработица, е по‑вероятно да си намерят работа, отколкото хората, които не получават такива обезщетения (при равни други условия). Това важи най-вече за добре изградените системи за социални обезщетения, като тези с постепенното намаляване на нивата на обезщетенията, придружено от подходящи условия, като например изискването да се търси работа.
В прегледа се подчертава също, че в някои държави, например Полша, България, значителен дял безработни не са обхванати от стандартните защитни мрежи (обезщетения при безработица, социални помощи), а най-често разчитат на семейната солидарност или на неофициална трудова дейност. Безработните лица, които не получават обезщетения за безработица, имат по-малко шансове за намиране на работа, тъй като е по-малко вероятно да бъдат обект на мерки за активизиране и не са задължени да си търсят работа чрез системата за получаване на обезщетения.
Въпреки че по време на кризата се наблюдава намаляването на някои неравенства, пред които традиционно са изправени жените (до голяма степен поради това, че някои традиционно мъжки сектори най-силно са засегнати от кризата), неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност.
Освен това все още е налице тенденция жените да работят по-малко часове от мъжете, и макар че тя може да е в резултат на лични предпочитания, това все пак води до намалени възможности за кариера, по-ниско заплащане и по-ниски бъдещи пенсии, недостатъчно използване на човешкия капитал и, в резултат на това - понижаване на икономическия растеж и благоденствието. По този начин неравенството между половете води както до икономически, така и до социални разходи и следва да бъде ефективно преодолявано, когато е в резултат на обществени и институционални пречки или ограничения, се посочва в доклада.
Колкото до неравенството между половете по отношение на отработените часове, в държавите членки се наблюдават някои модели. В някои случаи процентът на работещите жени е висок, но те отработват относително малък брой часове, например в Холандия, Германия, Австрия и Обединеното кралство.
В други случаи участието на жените в работния процес е по-слабо, но онези, които работят, правят повече часове - в редица страни на Централна и Източна Европа, Испания, Ирландия.
Само някои държави членки, предимно северните и балтийските, успешно съчетават високо равнището на заетост при жените с ниска степен на неравенство между половете по отношение на отработените часове.
