В профсъюзите очакват съдействие от самите работници, за да им осигурят защита
Голяма част от българите не знаят правата си по отношение пазара на труда, а тези, които ги знаят, нямат информация къде да търсят защита. Данните представиха синдикалистите от КТ "Подкрепа".
Стефан Пеев е само един от многото, на които е било нарушено правото на достоен труд. Работодателят му не го назначил на трудов договор, въпреки че заема отговорен пост в строителна фирма.
„Не ми платиха заплатата, няколко пъти говорих със собственика. Накрая понеже съм бил нахален, ми каза „Гледай си работата”,” разказва Стефан.
Некоректни работодатели са принудили Георги Христов да емигрира в Испания. Там работи вече 18 години. „Отидеш да работиш по 2-3 месеца, не ти плати, бави парите, а пък в Испания на всяко число си знам парите и всичко - осигуровки, здравни осигуровки, всичко".
За да защитят правата на работещите, и от Инспекцията по труда, и от синдикатите обясняват, че съдействие трябва да им окажат самите работници. Много често обаче това не се случва.
Най-често такива примери могат да се дадат в строителния бранш и туризма, където масово работещите сами се вкарват в капана на некоректни работодатели.
„Когато започват работа, хората сключват писмен договор, трудов с определена заплата, и устен договор с работодателя за заплата или доплащане. И именно в това се получава проблемът, защото приключвайки сезона, никой не изплаща ангажимента, който е поел устно към хората на трудов договор”, обясни Иван Костадинов - председател на КТ "Подкрепа” – Бургас.
За да не изпадат в подобни ситуации и за да могат правата им да бъдат защитени и от синдикати и от Инспекция по труда, съветът към работещите е да не започват работа без трудов договор и в него да е записана реално договорената заплата.