Българската индустрия ще инвестира предпазливо в нови работни места
Транспортните фирми са с най-високи очаквания за нови назначения, показва последното тримесечно изследване на компанията за човешки ресурси Менпауър, цитирано от БНР.
Неблагоприятната икономическа среда вследствие на световната финансово-икономическа криза намали силно броя на заетите у нас. Фирмите свиха или съкратиха производства, малки и средни фирми
преустановиха дейност. В рамките на ЕС България се нарежда на осмо място по ръст на безработицата, сочат данните на Евростат. Най-силен е той в строителния бранш, който в годините преди
икономическата криза отбеляза бурен растеж. Безработицата в страната през август нарасна до 12,5 процента, докато в годините преди кризата нивото й бе около 6 процента. Допълнително ситуацията се
усложнява и от демографската ситуация в страната. Прогнозите на Европейската комисия са, че в следващите няколко години ще се наблюдават подобни ниски нива на заетост и не може да се очаква бърз
спад на безработицата.
Само за последните три години работните места са намалели с около 400 хиляди, казват работодателите. В проектобюджета за следващата година е заложено намаляване на безработните с 2 процента.
Логично това означава разкриване на нови работни места. Но бизнесът прави това твърде предпазливо. Една четвърт от бизнеса има намерение да съкращава работници и служители. И ако има повишение на
заплатите, то в много случаи ще е за сметка на свиване на щата, подчертават работодателите.
Повечето работодатели смятат, че ще запазят съществуващите работни места. Не са много тези, които имат намерение да наемат служители. Например транспортните фирми, както и фирми от сектори като
финанси, застраховане са с най-високи очаквания за нови назначения, показва последното тримесечно изследване на компанията за човешки ресурси Менпауър.
С увеличаването на минималната работна заплата от следващата година, съпроводено и от други фактори, трудът в България ще стане по-скъп. В кризисните времена част от работодателите ще оптимизират
състава на фирмите, както правят ограничения и в належащи инвестиции. Според статистиката, поради изцедените от кризата финансови възможности на голяма част от работодателите, те са свили с малко
над 2 процента вложенията в основен капитал през второто тримесечие на годината, в сравнение с предходната година. До минимум са намaлени и инвестициите във важна за производителността на труда
сфера – квалификацията на работниците и служителите. А икономистите от МВФ предупреждават, че ще е нужно поне десетилетие за възстановяване на икономиката от последиците на кризата. „Има достатъчно
пари по различните програми за заетост, работодателите трябва да се възползват от тях и да наемат работници, вместо да съкращават”, заяви пред медии социалният министър Тотю Младенов, посочвайки,
че в момента държавата е един от най-големите работодатели. Според синдикатите, за да имаме по-сигурни и по-качествени работни места, естествено и по-достойни доходи, е необходима по-голяма
устойчивост на бизнессредата у нас. Това изисква намаляване на административните пречки за развитие на бизнеса, радикални мерки за ограничаване на сивата икономика, свързана с измами, нелегален
внос, дъмпинг на цените, укриване на ДДС и осигуровки, неизплащане на работни заплати. Много важен фактор за развитието на икономиката, според синдикалистите от КНСБ е и ограничаването на
монополното поведение при цените на енергоносителите, както и предвидимост, достъпност и прозрачност на цените на енергийните ресурси.
