В България общо 232 хиляди трудоспособни не търсят работа, а 25 хиляди не желаят да започнат работа веднага
Това означава, че общата потенциална допълнителна работна сила на България са 257 души – 7.6% от трудоспособното население на страната на възраст от 15 до 74 г.
Делът на жените в категорията на неработещите и нетърсещи работа в България е доста по-нисък, отколкото в останалите държави членки на ЕС – 46%. По-малко са само в Ирландия – 43%.
Потенциалната допълнителна работна сила (тези, които са трудоспособни, но не работят), е по-многобройна, отколкото в България, само в в Италия (13.6% от работната сила) и Хърватия (9.6%).
Общо 9.5 млн. са трудоспособните в Европа, които не търсят работа или са обезкуражени да търсят работа, сочат данните на Евростат. Във всички европейски държави членки тази категория се състои основно от хора, които могат да работят, но не търсят работа. Ако към тази категория се добавят и групите, които имат желание да работят, но не могат да започнат веднага (например студенти, които искат да започнат работа след дипломиране), неоползотворената трудова сила в ЕС е общо почти 12 милиона души. От тях отново 57% са жени.
От общо 44.1 млн. души в Европейския съюз (ЕС), работещи на непълно работно време през 2014 г., 9.8 млн. (или 22%) са имали възможност и желание да работят повече. Това означава, че 4.5% от трудоспособното население не могат да се възползват от възможностите си за заетост напълно. По-голямата част от тях са жени – 67%.
Заетите на непълно работно време, които биха искали по-сериозна заетост в България са 34 хиляди, според Евростат. Те са 43.5% от всички упражняващи тази форма на заетост. Повече недоволни от недостатъчните часове работа има само в Гърция, Португалия, Испания и Кипър.
В България делът на тази категория заети е сравнително по-малък, отколкото в останалите европейски държави (2.6%), което може да се дължи и на недостатъчното популяризиране на непълния работен ден като форма на заетост.
Най-голям дял от работещите по-малко, отколкото биха искали, има в Гърция, Кипър и Испания, а най-малък в Холандия, Люксембург, Дания, Естония и Чехия.
Единствено в Румъния и Словакия делът на жените в тази категория е по-малък от този на мъжете.
