Целта е да се стимулират трудоспособните граждани да работят, а не да зависят от държавните разходи и помощи
Президентът на Беларус Александър Лукашенко подписа на 2 април указ, с който ще се преследва "социалният паразитизъм". Целта е да се стимулират трудоспособните граждани да работят, а не да зависят изцяло от държавните разходи и помощи.
С документа се постановява, че гражданите на Беларус, както и чужденците с право на постоянно пребиваване или лицата без гражданство, които не допринасят към събирането на средства за бюджетни разходи, ще трябва да плащат сума, която в момента годишно се равнява на около 246 щатски долара.
Мярката важи и за онези, които са работили по-малко от 183 календарни дни, а сумата трябва да се внесе не по-късно от 15 ноември на текущата година.
От събирането на този данък са освободени хората, които не са способни да извършват трудова дейност, инвалидите, децата до 18 години, жените над 55 години и мъжете над 60 години, както и някои други категории граждани.
При неплащане следва глоба от 10-20% от въпросната сума или административен арест и принуждаване към общественополезен труд. Ако става дума за чужденец и той откаже да работи такъв труд, може да бъде забранено влизането му в страната.
Според изчисления на вътрешното министерство на Беларус санкцията може да засегне около 10 000 чужденци от общо 165 000 чуждестранни граждани или лица без гражданство, пребиваващи в страната.
По официални данни безработните през февруари са били едва няколко хиляди души, т.е. нивото е под 1% от икономически активното население. Според бившия министър на труда Александър Соснов реалната ситуация е много по-различна – около 10% безработица, т.е. 400 - 500 хиляди души.
Прогнозите са, че в бюджета на Беларус могат да влязат допълнително 27-30 милиона долара, но събирането на тази сума е съмнително, тъй като в указа има и достатъчно вратички. Човек може да се освободи от данъка просто като се регистрира като безработен или като индивидуален предприемач.
Идеята да се въведе "данък срещу тунеядците" за последно бе повдигната през 2013 г. от ръководителката на отдела за финансиране на социалната сфера към Министерството на финансите. Тогава Светлана Кретова предложи годишно хората от тази категория да плащат еквивалента на около 280 щатски долара, тъй като по този начин щели да покрият разходите на държавата, включително за тяхното образование и медицинско обслужване.
Не е известно как указът на Лукашенко се отнася към забраната за принудителен труд. В конституцията в чл.41 е записано, че изключение може да се прави само за работа, наложена от съда или в ситуация на извънредно или военно положение. Страната е член и на две международни конвенции срещу принудителния труд.
Но в Беларус още от съветско време има такава практика – от комунистическите съботници (които се организират и днес), през събирането на реколтата (за което често не се плаща) до отнемането на деца от безотговорни родители и принуждаването на възрастните да работят, за да плащат за издръжката им в интернат.
Като вид принуждаване към труд се възприема и президентски указ от 2012 г., забраняващ на хората да напускат работата си в определени компании без съгласието на ръководството. Дори при такова съгласие напускащият трябва да върне изплатените му бонуси и премии или да остане, докато си ги изработи.
Също по съветски маниер студентите по държавна поръчка трябва да отработят изразходваната за тях бюджетна сума, като за известно време са изпращани по направление към места и сектори, където държавата изпитва недостиг.
