България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили
В България средната възраст на автомобилите е над 18 години, а в ЕС – 8 години. Страната ни е с най-стария автомобилен парк в Европа – това сочи аналитичен доклад, изготвен от Държавна агенция
"Безопасност на движението по пътищата”, цитиран от СБА. По данни на Пътната полиция за 2018 г. в България са регистрирани над 3.66 млн. пътни превозни средства, с около 220 000 повече в сравнение
с 2017 г., когато броят им е бил около 3,44 милиона.
86% от автомобилите са над 10-годишни, а 1,58 милиона от тях са на възраст над 20 години. Значително по-малко са новите МПС до 5 години – само 6% от целия автомобилен парк.
Същевременно с това България отчита ръст на регистрираните нови автомобили за периода януари - април 2019 г. с 2.1% или общо 11 427 автомобила спрямо 11 188 през същия период на 2018 г. По този показател страната ни изпреварва дори големите европейски пазари. За посочения период между януари и април т. г. в ЕС има спад с 2,6% на регистрирани нови превозни средства. Двата най-големи пазара - Германия и Франция, отчитат най-слабо понижение (съответно спад с 0.2% и с 0.4%). По-съществен е спадът на продажбите в Италия (-4,6%), Испания (-4,5%) и Великобритания (22.7%).
Друга негативна констатация в доклада е, че България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили.
Обикновено стане не ли въпрос за автопарка винаги се посочва, че старите МПС са сред причините за многото катастрофи и многото жертви у нас. И в този анализ се поставя ударение върху това, но
същевременно се признава и че "липсва анализ по отношение на състоянието на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и неизправността на
превозното средство”.
Друг проблем, изведен в доклада, е, че при първоначална регистрация на употребявани превозни средства у нас не се извършва ефективен преглед на техническата им изправност. А причините затова са липса на подходящо оборудване, недостатъчна квалификация и обучение на персонала, липса на достатъчно канали за проверка на превозните средства спрямо броя на извършваните регистрации. В момента тази дейност се извършва в Пътна полиция.
Освен стария автопарк, некачествените ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства също са посочени като фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата и опазване на
околната среда.
Над 80% от ремонтите се извършват в нерегистрирани сервизи. Работниците в голямата си част не познават и не спазват изискванията на производителите за техническо обслужване на МПС. Те не носят
отговорност за качеството на своята работа и никой не ги контролира дали имат нужната квалификация.
Точно в тази връзка са и направените предложения в проекта на Занона за пътните превозни средства, който предвижда въвеждането на регистрационен режим за лицата, извършващи сервизни дейности
и техническо обслужване на МПС.
Спукване на гума и повреда на спирачната уредба са най-честите технически неизправности, които водят до произшествие. Тези данни обаче не могат да се считат за съвсем реални предвид възрастта
и техническото състояние на автомобилният парк. Твърде често техническите неизправности са съпътстваща причина за произшествията, но това невинаги може да се установи и отчете, се казва още в
анализа.
Най-ефективното и евтино пособие за безопасност на водачите и пътниците си остават обезопасителните колани. По данни на МВР използването на предпазен колан може да повиши с 40-60% шанса за
оцеляване след потенциално смъртоносна катастрофа. Коланите са спасили най-малко 300 000 живота и са предотвратили повече от 9 милиона травми из високо моторизираните държави през последните 25
години, твърдят още от агенцията по безопасност на движението.
В ЕС, САЩ и Япония 80-90% от пътуващите използват колани на предните седалки. В някои европейски страни тази степен е около 50-60%. По-рядко се използват коланите на задните седалки - често под 50%. Скорошно изследване на ЕС показа, че 20-34% от водачите споделят мнението, че "Внимателният водач не се нуждае от колан".
В документа липсват конкретни данни къде е България в тази класация. Според наблюдения в страната ни коланите на задните седалки не се използват от голям процент пътниците.
Държавната агенция по пътна безопасност предлага редица мерки за подобряване на статистиката с произшествията и жертвите. Структурата, ръководена от Малина Крумова, смята, че до голяма степен решението на част от проблемите е в приемането на новите три закона - ЗДвП, Закон за водачите на моторни превозни средства и Закон за пътните превозни средства, който би трябвало да затегне контрола над техническите прегледи и сервизната дейност. Освен това, нужен е и сериозен анализ за състоянието на автомобилния парк в страната, включително изследването на това има ли причинно-следствена връзка между състоянието на парка и настъпването на ПТП. Специално внимание се обръща и на автомобилите с десен волан. Според докладчиците необходимо е да се изследва участието на моторни превозни средства с десен волан в катастрофи, като в протокола за установяване на ПТП задължително трябва да се отразява дали возилото е с лява или дясна система на управление.
