Въпреки кризата компаниите трудно намират добри специалисти и ще продължат да стимулират качествените си кадри
Средната работна заплата от януари до септември у нас се е увеличила с 48 лв. - от 720 на 768 лв., но това е за сметка на динамично покачване на високите заплати. Ниските продължават да не
помръдват или се вдигат минимално, пише "24 часа".
С близо 400 лв. е увеличението в добивната промишленост - от 1077 през януари на 1463 през септември, сочат данните на Българската стопанска камара. Макар и с по-малка стъпка продължава повишението
на възнагражденията на програмистите.
Средната заплата точно в информационните технологии е най-висока - 2324, което е с над 200 лв. повече в сравнение с началото на годината и близо 400 лв. повече в сравнение с третото тримесечие на
миналата година. За същия период възнагражденията в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти са се вдигнали средно от 2082 на 2160 лв.
Производството на ел- и топлоенергия в последните месеци бележи лек спад по отношение на възнагражденията, но той е пренебрежим и в крайна сметка през третото тримесечие на годината става 1523 лв.
срещу 1429 лв. през същото време на м.г.
Финансисти и застрахователи в последните месеци са с лек спад, но в сравнение с миналата година средното им възнаграждение е дръпнало напред с близо 100 лв.
От 978 на 1107 лв. е скочило за година средното възнаграждение за издатели, филмопроизводители, радио- и телевизия.
На дъното остават административните дейности, при които повишението от началото на годината е едва 9 лв. - от 485 на 494 лв. В хотелиерството има лека динамика, но свързана с активизирането през
летния сезон, коментира Григор Димитров, главен директор “Осигурителни отношения” в Българската стопанска камара.
Средното възнаграждение на един учител продължава да е 704 лв., което е над 3 пъти по-малко от заплатата на начинаещ програмист и 2 пъти по-ниско от това на застраховател, показва статистиката. В
здравеопазването положението също е критично - заплащането е средно 740 лв. на месец. Повишението в културата и спорта е с около 25 лв. от началото на годината - от 623 на 650 лв. Търговията остава
също сред най-зле нъзмездените финансово браншове - с повишението от 40 лв. за деветте месеца там средното възнаграждение е 684 лв.
В селското стопанство се наблюдава повишение от 510 през януари на 730 лв. през септември. Това обаче не е повод за радост, защото е резултат от съкращенията и от увеличените субсидии, обясни
Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Дори след повишението средното възнаграждение в сектора продължава да е доста под средното за страната - 85% от
него.
По-ниска от средното за страната е и заплатата в хранително-вкусовата, текстилната промишленост, производството на дървен материал, строителството, търговията, хотелиерството, ресторантньорството,
административните дейности, медико-социалните грижи.
С възнаграждение до 600 лв. у нас сега са 312 992 души.
1 635 950 българи са в групата между 600 и 1000 лв., а над 1000 - 232 892. Единици са хората в държавата, които получават между 12 000 и 15 000 лв. месечно. Става дума обаче за мениджъри, които
носят отговорност за финансовите резултати на фирмата и са ангажирани с цялостната дейност.
Обикновено те са и хората, които ползват служебен автомобил и редица други екстри, коментират специалистите по човешки ресурси.
Средната заплата в обществения сектор продължава да изпреварва все по-убедително тази в частния, отбелязва Григор Димитров. Докато в началото на годината разликата между тях е била 20 лв., сега е
67 лв. От януари досега месечното възнаграждение в частните фирми е скочило едва с 35 лв., докато за държавна служба - с 82. Все повече фирми в кризата се въздържат от увеличения на заплатите
заради икономическата неяснота, а и заради системните удари, които търпят с вдигане на тока, данъци, такси, обясни Димитров. Част от тях минават и в сивата икономика.
Въпреки това на годишна база увеличението в частния сектор е по-голямо, категорични са специалистите. Според КНСБ за периода септември 2012 спрямо септември 2011 г. възнагражденията са се вдигнали
средно с 4,6%, като ръстът в обществения сектор е 1,1, а в частния 6,1.
Става дума за реално увеличение след отчитане на инфлацията, уточни Виолета Иванова. Номиналното било средно 8,8% (5,1 в обществения и 10,4 в частния сектор).
Продължава да се задълбочава разликата между големите и малките градове както по отношение на заетостта, така и в размера на заплатите, показва анализът на бизнеса.
Всеки втори от работещите в държавата живее в София, Пловдив или във Варна. 3/4 от наетите са концентрирани в 10-те най-големи града, докато тенденцията в райони като Видин, Монтана, Силистра,
Ямбол, Смолян, Разград е към трайно обезлюдяване. Разликата в заплатите е най-голяма между София и Видин - с над 500 лв. средно. В повечето от градовете на страната средното възнаграждение и под
600 лв. Престижното второ място за Стара Загора, която е с 808 лв., е заради тецовете, а не заради наличието на особен бизнес климат, коментират специалистите. Във Враца пък високото средно
възнаграждение се дължи на факта, че изчисленията включват и Козлодий, където плащат високо.
Услуги, IT сектор и фармация най-много вдигат възнагражденията
Hай-бързо у нас растат заплатите в услугите, IT сектора и фармацията, сочи проучване на AIMS Human Capital Bulgaria за периода 2011-2012 г. То включва близо 200 фирми в 5 сектора (виж графиките
горе), сред които мултинационални компании и най-добрите български работодатели, които са изцяло на светло - предлагат изрядни трудови договори и имат политика за развитие на персонала си.
Най-голямо е увеличението в сферата на услугите - 9%, тъй като се включват и енергийните компании, както и фирми, свързани с изнесени услуги, които са по-малко зависими от влошената икономическа
среда у нас, обясни Мария Шишкова, управляващ съдружник на AIMS. Следват информационните технологии и фармацията, където ръстът е над 7%. В производството повишението е най-малко - 4,5%, заради
най-голямата зависимост от вътрешния пазар.
Увеличението е правопропорционално на позицията в служебната йерархия - при мениджърите е средно 7,5%, докато производственият и помощният персонал са получили 5,3%.
През 2013 г. възнагражденията ще се увеличат с около 4%, прогнозира Шишкова. Работодателите ще продължават да бъдат предпазливи и да правят по-консервативни бюджети. Същевременно според нея добрите
компании ще инвестират със същото внимание и хъс в ключовите си служители, независимо дали са на мениджърски позиции, или не. Обяснението е, че въпреки кризата компаниите трудно намират подходящи
професионалисти и затова ще продължат да стимулират тези, които подобряват фирмените резултати. Това обаче ще става все по-често под формата на бонуси, които ще зависят от индивидуалното
представяне и справяне със задачите, от реалния принос за развитието на фирмата.
Ножицата между възнагражденията в София и другите градове на страната ще продължи да се отваря и догодина, прогнозира специалистът. Причината е, че 60% от чуждите инвестиции у нас са в столицата,
тъй като в провинцията по-трудно намират нужните им специалисти. Любопитно е, че все по-голяма ще става и разликата в заплащането между високите и ниските етажи в една компания. Тенденцията е
възнагражденията на ръководителите да растат по-динамично въпреки кризата с идеята, че от тяхната работа зависи резултатът на целия екип.
“Българите, които се връщат от чужбина, ще получават по-високи възнаграждения - твърди Шишкова. - Презумпцията е, че човек, който е учил, борил се е и е успял да се наложи в една по-зряла
икономическа среда, знае стойността на това да вложиш максимума от себе си и качеството на труда му е по-високо.”
