Щрихи към националните черти на българското присъединяване
Точно 15 години след като за първи път България изрази желанието си да стане член на Европейския съюз, тя успя да подпише и договора за присъединяването към общността, която вече обхваща 25
държави. Надали през 1951 година създателите на Европейското обединение за въглища и стомана са предполагали, че сключеното от тях споразумение ще даде основата на най-мощната общност в
съвременната история. Петнадесет години след падането на желязната завеса обаче западноевропейците са все по-скептични към разширяването на съюза, най-вече заради трудностите, който общността
срещна след приемането на Полша, Чехия, Унгария и трите прибалтийски републики. Принципът на разпределение на общите блага, който е основополагащ за съюза, се оказа капанът, преобърнал представите
на общността за бъдещето й. Въпросът за финансирането на новоприетите членки - България и Румъния, се превърна в крайъгълен камък и при преговорите, предшестващи подписването на договорите с двете
държави. Въпреки уверенията на ръководството на ЕС, че проблемът с финансирането е силно преувеличен и не може да се очаква, че той ще доведе до разрив между партньорите на съюза, коментарите на
политическите анализатори вещаят криза. Богатите държави в ЕС - Франция, Германия, Австрия и Люксембург, са твърде скептично настроени към разчетите на общността за необходимото финансиране на
двете балкански държави. За всички европейци е повече от ясно, че ползата от присъединяването на София и Букурещ се изразява предимно в географското разширяване на влиянието на съюза в Европа. От
финансова гледна точка обаче "новопридобитите земи" ще струват твърде скъпо на все по-задъхващите се икономики на страните, стълбове на съюза. Въпреки че през последните години България и Румъния
отбелязват забележителен икономически ръст на икономиките си, средните доходи в двете страни остават с над 50 на сто по-ниски от тези в най-бедните страни от ЕС.
"Европейският съюз даде зелена светлина за приемането на най-бедните членове на общността." С това заключение започна репортажът на испанската информационна агенция ЕФЕ за церемонията по
подписването на присъединителните договори на България и Румъния в Ноемюнстерското абатство в Люксембург в понеделник. Испанците, които са представители на по-бедната част от европейското
семейство, вече се опасяват, че присъединяването на балканските страни ще задълбочи проблемите с безработицата и намаляващите доходи (като покупателна сила) на страните от ЕС. България, която
традиционно се оплаква от покачващите се цени на вътрешния пазар, представлява за средния европеец малък остров, в който можеш да живееш прилично със смешно малко пари. Заплатите от около 200 евро,
които средният българин счита за нормални, са всъщност една десета от критичния минимум, който представителите на ЕС поставят за своето оцеляване. Очевидно съзнавайки, че "връщането в европейското
семейство, към което винаги сме принадлежали" става през задния вход, българските политици правят всичко възможно да представят страната ни като покорен бъдещ член на ЕС, склонен да приеме всяко
условие, само и само да влезе в групата на "помазаните".
Смайващо за повечето от присъстващите на церемонията европейски полици българският премиер Симеон Сакскобургготски предпочете да говори на френски, благодарейки на членовете на ЕС за приемането ни.
Ако церемонията по подписаването на договора не бе най-важният политически акт в новата ни история, полиглотските познания на премиера можеха да минат за част от аристократичното му възпитание.
Произнасянето на речта на френски обаче се превърна в гротеска, след като камерите фокусираха четящия Симеон, който стоеше зад трибуна, на която евродомакините в израз на уважение бяха написали
"Добре дошли". Контрастът стана особено очевиден при речта на румънския президент Траян Басеску, който заяви: "Извинете, но церемонията се наблюдава от 20 млн. мои сънародници и затова ще говоря на
румънски."
Така със самото подписване на договора всяка от новите членки даде ясна заявка за бъдещото си поведение - Румъния, горда със своята история и стойност за Европа, и България, която очевидно се
стеснява от своята идентичност. А Европа не обича скромните. Именно гордото поведение на Букурещ осигури на страната подписването на договора въпреки безкрайните критики, които ЕС имаше към
вътрешните й нерешени проблеми в областтта на конкуренцията, правосъдието и административната реформа.
През оставащите година и половина всяка от двете държави ще трябва да убеди еврокомисарите, че присъединяването не трябва да бъде отлагано и че през 2007 година обединена Европа трябва да има 27
държави членки.
