Влизането в еврозоната ще повиши доходите и ще намали лихвите, посочва министър Горанов
Опитът на страните членки на ЕС, присъединили се последни към еврозоната, показва, че очакваното покачване на цените от въвеждането на еврото не се случва на практика. Според данни на ЕЦБ и Евростат в първата година от членството на тези държави в еврозоната, инфлацията е минимално над обичайната - в рамките на 0,2-0,3%. Това се посочва в писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос на независимия депутат Велизар Енчев за последиците от въвеждане на еврото, пише в. Стандарт.
След първата година от влизане в еврозоната тези държави отчитат растеж на заплатите, което се отдава на повишения оптимизъм и доверие в икономиката. Държавата печели и от премахването на валутния риск, а също и от по-ниските цени на финансиране както на частния, така и на публичния сектор, се посочва в отговора. Което означава, че с въвеждане на еврото ще паднат лихвите по кредитите. Към настоящия момент страната ни няма официална целева дата за въвеждане на еврото. Въпреки това през последните години покриваме всички числови критерии за членство в еврозоната, пише в отговора си министър Горанов. Влизането в "чакалнята" на еврозоната (Валутен механизъм ERM II) e резултат най-вече на политическо решение, което трябва да се вземе от българските власти и европейските ни партньори. Към настоящия момент такова решение все още не е взето от никоя от двете страни, допълва Горанов.
Приемането на една страна в еврозоната е съпътствано и от засилване на финансовата стабилност благодарение на прилагането на по-строги правила за публичните финанси и финансовия сектор. Държавите членки на еврозоната в последните години се обединиха около сериозен пакет от реформи и създадоха нови наднационални институции, които да гарантират, че наблюдението върху финансовата стабилност на всяка една държава ще бъде по-строго от всякога. Бъдещото ни членство в еврозоната ще означава и участие в общите механизми, какъвто е Единният банков надзорен механизъм. Това участие ще окаже предимно положително влияние и ще затвърди още повече доверието в стабилността на финансовата ни система, смята министър Горанов.
Членството в еврозоната означава и участие в защитните механизми, които я направиха една по-надеждна валутна зона, отколкото беше преди няколко години, посочва министърът. Но, разбира се, никоя застраховка не е безплатна, допълва той. Всяка страна членка на еврозоната заплаща вноски към Европейския стабилизационен механизъм, които са функция на нейните БВП и население, като за членки с БВП под 75% от средното за ЕС, този дял е по-нисък и едва след 12 години достига пълната си стойност. Това означава, че вноските, които България ще бъде евентуално задължена да внася, ще бъдат пропорционални на доходите в страната и по възможностите на публичните ни финанси, пише в отговора на Горанов. Също така приемането на единната валута ще премахне задължението на БНБ да поддържа високите нива на валутни резерви, с които в момента гарантира стабилността на валутния борд. Това ще даде възможност за по-активното използване на този значителен по размер финансов ресурс, чиято употреба и управление остава изцяло в правомощията на българските власти, заявява министър Горанов.
