МВФ: Перспективите за икономическо възстановяване са несигурни в по-бедните страни
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева съобщи, че ще внесе в Управителния съвет на Фонда предложение за възможно увеличаване на резервите за извънредни ситуации с 650 млрд. долара до юни, съобщи БНР, позовавайки се на Ройтерс. Георгиева каза, че новото отпускане на Специални права на тираж (паричната единица на Международния валутен фонд) би осигурило значителна пряка подкрепа за ликвидността на определени страни, без да увеличава дълговата им тежест. Това също така би освободило ресурси за страните членки на Фонда за борбата с пандемията от коронавирус, за подкрепа на ваксинационни програми и за други спешни мерки. Новината идва само дни, след като седемте най-силно развити икономики в света, известни като групата Г-7, се съгласиха за пръв път от 2009 г. насам да подкрепят увеличаване на резервите на Международния валутен фонд.
Междувременно Георгиева посочи, че перспективите за възстановяване от предизвиканото от Covid-19 икономическо забавяне са несигурни и неравномерни, като някои нововъзникващи икономики и почти
всички страни с ниски доходи са изложени на риск от по-нисък растеж. "Време е да се удвоя усилията, за да може търговията отново да бъде двигател на растеж и възможности", посочи Кристалина
Георгиева на онлайн събитие, организирано от Световната търговска организация. Обемът на глобалната търговията може да нарасне с 8,5% през тази и с 6,5% през следващата година, добави шефът на МВФ.
Според Георгиева "възстановяването на търговията, ако се управлява добре, може да повиши растежа и жизнения стандарт в развиващия се свят".
Ден по-рано в пространно интервю за американския онлайн финансово издание Barron's, Кристалина Георгиева отбеляза, че глобалната икономика е в началото на своето възстановяване, но най-трудното
може би тепърва предстои предвид нелеката задача на политиците да направят необходимите структурни промени за справяне с икономическите щети в резултат на коронавирсната пандемия. "Колкото и ужасна
да беше 2020 година, тя може би беше по-лесната част от задачата пред нас", казва шефът на МВФ в интервюто. "Разрешаването на проблемите, справянето с пораженията и преминаването към по-приобщаващ
и зелен растеж - това е най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправим. Трябва да бъдем решителни и да направим света по-устойчив, защото тази пандемия няма да бъде единственото
сътресение, което ни очаква в бъдеще".
През 2021 г., а вероятно и през 2022 г., най-важната икономическа политика ще бъде ваксинационната политика, смята Георгиева. "Една от причините, поради които виждаме риск от продължителен
икономически застой, са прогнозите за вероятния ход на ваксинационните кампании. Подкрепата за ускоряване на процеса на ваксиниране е изключително важна инвестиция за целия свят, особено за
развитите икономики".
Изчисленията на МВФ сочат, че ползите от ваксинацията срещу Covid-19 ще се равняват на допълнително производство в световен мащаб в размер на 9 трлн. долара до 2025 г., като 60% от тях ще се
спечелят от възникващите и развиващите се страни, а от развитите икономики - 40 на сто или 4 трлн. долара.
Според Кристалина Георгиева най-сериозната тревога по отношение на дълготрайните белези, които причина пандемията, е нарастващото неравенство.
Шефът на МФВ също така отбеляза в интервюто за Barron's, че мощната стимулира парична и лихвена политика е изключително важна, като изходната стратегия от тези стимули трябва да бъде предприета с
особено внимание при поетапно оттегляне на подкрепата, съпроводено с прецизна оценка на това, което предстои.
Георгиева предупреди и за рискове, свързани с натрупването на огромни по размер дългове в световен план. "Ако неочаквано се стигне до затягане на финансовите условия и се провалим в управлението на
прехода след края на пандемията, ще станем свидетели на сериозни сътресения".
