Министърът прехвърли темата на социалния си колега, но не се отказа от новите, по-строги изисквания към фондовете
Финансовият министър Владислав Горанов се отказва от спорните си идеи за втората пенсия, но държи на предложенията си за по-строг контрол над частните пенсионни дружества. Преди месец министърът
изненадващо публикува за обществено обсъждане законопроект, с който парите от индивидуалните партиди трябваше да отиват в общ пул за изплащането на пожизнена пенсия без право на наследяване. Вчера
също толкова неочаквано той обяви, че е изгубил увереността си, че е подготвен да поеме отговорността за уреждане на фазата на изплащане на втората пенсия и прехвърля топката към социалния министър
Зорница Русинова, пише в. Сега. Така в сила остават сегашните текстове в Кодекса за социално осигуряване, които са твърде неясни по отношение на изплащането на пенсия от втория стълб.
"Не се чувствам подготвен да коментирам сега кое е най-доброто решение за фазата на изплащането", каза Горанов, без да уточнява какво е преобърнало позицията му за месец. "Не отстъпвам и не
настъпвам. Поставих проблем, който съм засякъл, но видях, че има неразбиране в обществото и ирационална реакция от страна на бизнеса. Затова веднага се съобразявам със съвета на Българската
стопанска камара да оставя темата на социалния министър и на всички, които призоваваха да не бързаме", допълни министърът.
Универсалните фондове ще започнат масово да плащат пенсии от септември 2021 г. Възможно е обаче още тази година да има хора с право на втора пенсия, тъй като законът позволява при достатъчно голяма
сума в индивидуалната партида изплащането да започне 5 години по-рано. В същото време законът не казва при какви правила ще се изплащат парите. В момента в КСО е записано само, че фондовете трябва
да плащат пожизнена пенсия и че тя се наследява. За преживелите пенсионери, които изчерпат партидите си, се предвижда фондовете да плащат пенсиите им от натрупани технически резерви, за които също
няма яснота как ще се попълват.
Горанов не коментира вчера по същество забележките по предложенията си. Частните пенсионни дружества предлагат хората да могат да избират измежду девет вида пенсии - пожизнени и срочни, като само
един от тях да не се наследява. В проекта на министъра пожизненото изплащане почти няма алтернатива. Фондовете искат още хората да имат право да изтеглят половината от парите по индивидуалните си
партиди, когато се пенсионират. Работодателите и депутати от Реформаторския блок пък настояват човек да може да изтегли цялата спестена сума за втора пенсия веднага след като се пенсионира, с което
фондовете не са съгласни. "Изтеглянето на средства от вложителя от сметката му във втория пенсионен стълб крие рискове някой да се изкуши да направи бала на внучето си или ремонт на апартамента и
след това да легне на системата за социално подпомагане", коментира вчера финансовият министър.
"Големият проблем, който не се изрича на глас, е, че първият и вторият стълб се конкурират. Пенсията от втория стълб не се явява надграждаща, защото тя трябва да замести намалената с 28% пенсия от
НОИ на родените след 1959 г. Тоест пенсионните фондове трябва да бъдат управлявани така, че да осигурят заместване на тези 28%. Според мен има риск това да не се случи и общата пенсия от двата
стълба да е по-малка от пенсията от НОИ", каза още Горанов.
КАКВО ОСТАВА
Министърът ще предложи за обсъждане промените, които засягат дейността на пенсионните дружествa. Всички, които искат да изплащат пенсии, ще трябва да се прелицензират, като капиталът им се увеличи
от 5 на 7.4 млн. лв. Към управителите на дружествата се въвеждат нови изисквания за квалификация, опит и "добра репутация". В управата 1/3 от членовете ще трябва да са независими. По аналог на
банките КФН ще одобрява всички членове на управителните и контролните органи. Затягат се и условията за инвестиране на активите на дружествата. Забранява се инвестирането в инвестиционни имоти
поради "липсата на прозрачност и опасност от сключване на сделки при непазарни условия, субективизъм и редица проблеми". Забранява се и инвестирането във финансови инструменти, издадени от лица,
които са част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество. Забранява се инвестиране на средствата на пенсионните фондове във влогове в банка, която е свързано лице с
пенсионноосигурителното дружество или принадлежи към същата група. Въвеждат се дефиниции за "група", "предприятие-майка" и "дъщерно дружество", както е прецизирано и определението за "контрол".
Частните дружества имат забележки и към тези промени, но те целят да затегнат контрола върху дейността им, особено на фона на критиките от ЕК, че системата е в риск заради сделки между свързани
лица и концентрация на инвестициите.
